Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

Чъки - много голямо момиче, което раздаваше юмруци.

- Насам! - извика той. Якото Чъки се сепна и отпусна хватката си върху момчето, което се

срина на купчина и не помръдна. Том пусна три бързи изстрела в едно меко „пиу-пиу-пиу“. На

гърдите на Чъкито разцъфнаха пурпурни звезди и то падна назад, докато Том се измъкваше от

подподовото пространство и напредваше бързо. Момичето все още пердашеше по-дребното

момче, но, изглежда, беше осъзнало опасността и се дърпаше назад, започваше да се обръща.

- Стой долу! - извика Том на по-дребното момче. Момичето се хвърли настрана, когато

той пусна още един откос изстрели в предната врата. Парчета стъкло се пръснаха по пода и по-

дребното момче завика:

- Пушка, пушка, тя взе моята пушка!

Том го видя в същия момент, в който момичето се завъртя, чу отварянето на предпазителя,

когато дулото на една дълга пушка се завъртя. Отпусна се на едно коляно, смъкна се под огневата

ѝ линия и се прицели. В един миг главата на момичето беше там, в следващия...

- Кой... - Второто момче пъшкаше, опитваше се да се обърне, да се изправи на крака. Кръв

течеше по лицето му. Том не знаеше дали всичката е негова, но поне това хлапе дишаше. - Кой

си...

Том не отговори. Обърна се и забърза обратно към тъмноокото момче. Хлапето - на

седемнайсет или осемнайсет, помисли той - беше все още долу, изобщо не мърдаше,

безжизнените му очи се взираха, езикът му беше пурпурен и издут, имаше кръв по шията, въжето

беше здраво стегнато. „Боже, не!“ Том падна на колене, после изсъска през зъби, когато видя

колко дълбоко беше порязан врата на хлапето.

- Не! - беше по-малкото момче, гласът му пресекваше. Коленичи до тялото. - Не, не, не

може да е мъртъв, не може...

- Тихо! - Обръщайки глава, Том се заслуша за дишане.

Нищо. Нямаше шептене на въздух към бузата му. „Хлапе, хайде! - Затвори очи и допря глава

до гърдите на момчето. Тишина. - Не прави това, хлапе, недей...“

От кухнята зад Том дойде едно силно „тряс“ на врата, удряща се в стена. Стреснат, все още

на колене, той се обърна. Изскачайки от килерчето, измъквайки се от дупката в пода, през която

той беше пропълзял само преди мигове, идваше момиче - тих, смъртоносен ужас с чудовищно

разкъсване на едната буза, през която можеше да види зъби, розови венци и език. В ръката си

държеше най-големия, най-острия нож, който Том беше виждал.

- Назад! - Избутвайки по-малкото момче настрани с дясната си ръка, Том хвана узито с

лявата.

Тя беше толкова бърза, че той имаше време само за хващане с една ръка, левият му юмрук се

сключи около дулото на узито и той се извъртя, прицелвайки се в ръката с ножа. Тя разгада

маневрата му и се спусна в мушване като фехтовач, който минава под острието, докато узито

изсвистя покрай нея. Изваден от равновесие от собствената си инерция, Том видя проблясъка, чу

как ножът свисти към него в бързо странично посичане към изложения му ляв фланг и помисли,