Бранителката на портата
- Автор: Цинк Мишель
- Серия: Пророчеството на сестрите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-765-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бранителката на портата». Краткое содержание книги:
Тази романтична история, изпълнена с готически ужас ще се хареса и на млади и на стари. Американската писателка Мишел Зинк уверено води читателя по сложната и заплетена сюжетна линия на поетичния разказ за Лия и Алис, като създава интересни и пълнокръвни герои и ни кара да примираме от напрежение.
„Бранителката на Портата“ е вторият роман от трилогията за пророчеството, тегнещо над двете сестри близначки.
След потискащите дървеса и шубраци на гората по пътя ни към Алтус цяло щастие е да яздим сред ширналото се поле. Движим се един до друг, което ни дава възможност да разговаряме свободно.
— И така, щом не си Стопанката, кой е поел поста след смъртта на лейди Абигейл? — пита Гарет.
— Дълга история — увъртам го аз, защото не знам какво точно мога да кажа.
— По една случайност разполагам с достатъчно време — усмихва се той. — И ако ми разрешиш, всеки в Алтус би имал голям късмет да постави отпечатъка на такава красива стопанка върху шлема си.
— Не съм сигурен дали госпожица Милторп ще има желание да говори по толкова лични въпроси — намесва се Димитри.
В тона му се прокрадва ревност и аз с мъка сдържам кикота си. „Госпожица Милторп“ ли? Поглеждам го и питам:
— Може ли да говоря за това? Не е ли забранено?
Изненада и възмущение се борят на лицето на Димитри.
— Не е изрично забранено. Не е никаква тайна, че тъкмо ти си наследница на титлата. Просто предположих, че няма да ти е приятно да споделяш личните си проблеми с непознат.
Налагам си да остана сериозна при проявата на по-добра момчешка сприхавост от негова страна.
— Щом не е тайна, то тогава и проблемът не е толкова личен. Освен това, както изглежда, чака ни дълъг път. Можем да го съкратим с интересни разговори, не си ли съгласен?
— Може би — отвръща той недоволно.
Обръщам глава към Гарет и виждам, че той дори не се опитва да скрие тържествуващата усмивка на загорялото си лице.
Старая се да разказвам колкото е възможно по-отвлечено.
— Цялата тази красота — соча с ръка наоколо — е толкова вълнуваща, че измества значимостта на моето назначение за Стопанка на Алтус. Не мога да поема подобна отговорност, докато не се разрешат всички висящи въпроси, така че ме удостоиха с привилегията да разполагам с малко повече време, за да привърша пътуването, след което да взема решение.
— Нима искаш да кажеш, че може и да не приемеш поста? — недоверчиво пита Гарет.
— Тя иска да каже — намесва се Димитри, ала аз тутакси го спирам.
Опитвам се да говоря с любезен тон:
— Извинявай, Димитри, но дали бих могла да отговоря от свое име?
Той се дърпа като наказан, аз въздъхвам и отново се обръщам към Гарет.
— Искам да кажа, че не мога да преценя, докато не свърша онова, което трябва да свърша.
— Но това означава, че Сестра Урсула ще заеме поста, нали така?
— Така е — отвръщам и се питам до каква степен обикновените Братя и Сестри са посветени в политическите нрави на острова.
— Е, аз пък никога няма да се върна в Алтус, ако го управлява Урсула! — презрението в гласа на Гарет е толкова очевидно, че очаквам всеки миг да се изхрачи от негодувание.
— А мога ли да попитам защо имаш толкова лошо мнение за Урсула?
Преди да отговори, Гарет хвърля поглед към Димитри и за първи път аз усещам общото помежду им.
— Урсула и нейната властолюбива щерка…
— Астрид ли? — питам аз.
Той кима с глава и продължава:
— Урсула и Астрид не ги е грижа за Алтус. Ни най-малко. Те се стремят към еднолична власт. Нито за миг не мога да им се доверя. Ти също не бива да им вярваш.
Той се взира в полето и лицето му става сериозно. Когато отново ме поглежда, няма и следа от доброто му настроение.
— Мисля, че ще направиш огромна услуга на острова и неговите обитатели, ако се натовариш с ролята да им бъдеш Стопанка.
Страните ми пламват под критичния му поглед, а до мен Димитри раздразнено въздиша.
— Думите ти ми правят чест, Гарет. Но ти изобщо не ме познаваш. Откъде си сигурен, че ще бъда мъдра Стопанка?
Той се усмихва и се потупва с пръст по слепоочието.
— Личи си по очите, милейди. Зелени са като морето, което милва острова.
Усмихвам му се в отговор и се обзалагам, че в същия миг Димитри с досада обелва очи.
Полето се простира надлъж и нашир и с напредването на деня тревите преминават в грейнали жита. Спираме само веднъж до едно малко поточе, бълбукащо над гладка сива скала. Пием от леденостудената вода, напълваме манерките си, като не забравяме да напоим и конете. Открадвам си минутка, изтягам се на тревистия рът, затварям очи и дълбоко въздишам от удоволствие, щом слънцето напича лицето ми.