Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Мама се наведе пред гардероба. Коленете й изпукаха, когато тя започна да се рови из купчината обувки на дъното.
- Чудя се дали... Не, не и днес... Трябва да намеря щастливите си обувки... Ох, къде е втората? А, ето я!
Тя се изправи бавно и сложи обувките върху тоалетката.
- Докато работех на мястото с дупките, се случи нещо прекрасно. Прекрасно и същевременно ужасно.
- Какво?
- Влюбих се. - Мама се усмихна при спомена. - За пръв път. Разбира се, бях излизала с момчета, но сега беше различно. Той беше американец. Сигурно си мислиш, че съм повторила грешките на майка си. Мъжът наистина приличаше на баща ми. Чувствах се като ударена от гръм.
- Някой клиент?
- Не, не. - Мама присви устни. - Никога не бих се влюбила в клиент. Една вечер го срещнах на улицата на път за работа. Беше изключително красив, имаше най-сините очи на земята. Изглеждаше като филмова звезда. С ослепително бели зъби и силна челюст. Попита ме как да стигне до някакво място. В този миг разбрах, че ще умра, ако не го видя отново.
Каза, че е отседнал в един от хотелите в „Шинджуку“, но се беше изгубил. Усещах, че иска да разбере нещо повече за развлеченията в квартала с червените фенери. Ето защо му предложих да го разведа наоколо, а в замяна той ме покани на вечеря.
До момента не бях пропускала и ден на работа, но този мъж ме накара да забравя за нея. Двамата отидохме на вечеря. Колко е часът, Джордж сан?
- Шест и половина.
- О, толкова късно! Трябва да тръгна към клуба. Едни мъже се опитват отново да откраднат компаньонките ми. Разпространяват лоши слухове за мен и заведението. - Тя се прозя. - Важно е да бъда там през цялото време. Без мен всичко ще се разпадне. Не знам. Този занаят не е лесен. Понякога си мисля, че се чувствах по-щастлива на дъното, когато виждах по двайсет пениса на ден. Тогава не носех никаква отговорност.
Момичетата постоянно напускат. Компаньонки. Не държат на кариерата като мен. Повечето просто обичат да пътуват. Това не е добре за бизнеса.
- Да ви повикам ли такси? - попита Джордж.
- Не, няма нужда. Един приятел ще изпрати шофьора си. Имам близки приятели в бранша, важни хора. Но ми е ужасно трудно. Затънала съм в дългове, Джордж сан. Точно като баща ми. Но ще продължа да работя.
Джордж погледна бележките си.
- Почти стигнахме до края, Мама. Много сме близо. Но все пак остава нещо... - Той поклати глава. - Какво криете от мен? Историята ви е изумителна, но звучи твърде безгрижно. Какво не искате да споделите? Кое ви се струва тежко?
Мама се усмихна.
- Всичко ми се струва тежко в момента.
- Може би е добре да си починете тази вечер.
- Не, не. Нямам време. Принудена съм да се грижа сама за себе си. Нека следващия път се срещнем в клуба, Джордж сан. Съгласен ли си?
- Разбира се. - Джордж наблюдаваше тромавите й движения и умората в очите й. - Когато ви е удобно.
42.
Стеф
Наближаваше два през нощта. Застанал зад рецепцията, Хиро слагаше банкноти и сребристи монети в бели пощенски пликове. Стеф и останалите компаньонки го наблюдаваха от известно разстояние, като пристъпваха нетърпеливо от крак на крак. Някои момичета си играеха нервно с косите, други си гризяха ноктите. Общата напрегнатост беше заразителна и скоро Стеф усети, че диша учестено и прехапва устните си.
Компаньонките в „Синатра“ получаваха пари на всеки две седмици. Плащането беше свързано с много стрес, тъй като ниските доходи подсказваха за липсата на бонуси и можеха да доведат до незабавно уволнение. Но докато гледаше как Хиро отброява банкнотите, Стеф бе обзета от внезапен оптимизъм. Вече се справяше добре с работата си. Ямамото сан я викаше редовно на своята маса и винаги поръчваше шампанско, което автоматично вдигаше сметката му. Може би тя бе спечелила достатъчно, за да върне дълга си и да спести малко йени, с които да си купи храна и други неща от първа необходимост.
- Частити.
Хиро плъзна един от пликовете по плота. Частити го взе и прочете цифрите, отбелязани върху бялата хартия. Държеше плика плътно до себе си, така че никой да не го види, но явно не беше щастлива.