Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Проблемът в Англия се влоши, защото правителството не субсидира изцяло фермите. Ако фермерът установи, че кравата му е умряла от „луда крава“, правителството изплаща само половината от животното. Макс каза, че в резултат на това фермерите не съобщават за заболелите крави, а продават трупа на някоя компания за животински храни на цялата цена и без да предупреждават кланицата. Компанията смила месото и го превръща в храна за други животни. Прионите оцеляват и се предават на цели стада. Макс изучаваше и лекотата, с която прионите прескачат междувидовата бариера. Миналата година Уендъл и Макс направиха лабораторни изследвания и установиха, че дори торовете за зеленчуци, съдържащи заразен костен прах, пренасят дефектната белтъчина. И от зеленчуците заразата се пренася на хората. Не искам да прозвучи драматично, но ако не се контролира, болестта на прионите може да обхване целия свят, унищожавайки всички видове бозайници.
Двамата се умълчаха за миг, после Стейси продължи:
— Макс умря, опитвайки се да спре всичко това. Трябва да вземем приона „Бледия кон“ от Кинкейд, преди да е заразил нещо с него. Биологичното оръжие, което е разработил Демил, изглежда, действа не за период от години, а за броени часове. Това означава, че той и екипът му в Дяволската работилница са го подсилили с нещо. Във Ванишинг Лейк биологичното оръжие действаше много по-бързо. Знам, че звучи пресилено, но ако се опита да зарази с приона големи групи от населението, Кинкейд може да извърши акт, който ще промени еволюционния процес на човечеството. Ако бъдат премахнати хората с определени гени, в оцелелите, които не са умрели веднага, може да настъпят генетични промени. Кой знае какви поражения ще има след петдесет години? Трябва да докажем, че онези копелета от Дяволската работилница наистина разработват тези неща, и ако искаме да привлечем вниманието на обществеността, трябва да се сдобием с мостра, за да разобличим адмирал Зол с доказателство.
Крис за пореден път бе обзет от съмнения във възможностите си.
— Стейси, не съм сигурен какво изисква всичко това. Не съм в добра физическа форма. Нещата за мен се промениха. Не съм такъв, какъвто бях. Не знам дали ще мога да се справя.
Тя го погледна и изпита желание с нея да беше Макс. Макс би приел предизвикателството независимо от последиците. Коленичилият до нея морски пехотинец не можеше да замени мъртвия й съпруг, но пък тя нямаше към кого другиго да се обърне за помощ. Стейси хвана ръката му и я стисна.
— Знам. И аз изпитвам същото. Но трябва да опитаме. Залогът е твърде голям.
— Още треперя — призна Крис. — И още жадувам за алкохол. Понякога мисля само за това. Не съм сигурен дали ще мога да остана трезвен. Бъди взе всички оръжия, а срещу нас има трийсет-четирийсет души. Необходим ни е план, а аз нямам никаква представа…
Стейси го погледна и за пръв път видя в него морския пехотинец от снимката зад барчето на баща му. В сините му очи блестеше енергията от младежките му години. После, също така бързо, както се бе появило, видението изчезна.
Изведнъж в далечината се видяха светлини, после се показа жълто-червеният нос на локомотива. Фаровете се насочиха към тях. Нощните птици и скитниците се умълчаха, докато скърцащото и стенещото чудовище тракаше по релсите.
Локомотивът мина покрай Стейси и Крис и земята под краката им се разтресе. Горещият вятър от тръбата за изгорели газове развя дрехите им като пустинен вятър. После се появиха товарните вагони с колите и на лунната светлина като огърлица заблестяха цветовете на дъгата.
— Сега! — извика Крис и хвана Стейси за ръката.
Хукнаха покрай един от вагоните, превозващи автомобили. Влакът се движеше само с осем километра в час и не беше трудно да тичат успоредно с вагона.
— Хвани се за дръжката. Пази си краката! — изкрещя Крис, после скочи на стъпалото, хвана се за перилата и се прехвърли във вагона.
Стейси също скочи, хвана се за перилата и стъпи на стъпалото.
Вагонът мина покрай групата скитници, които също тичаха успоредно с влака и се опитваха да се качат.
— Къде ще седнем? — попита Стейси. Сърцето й биеше силно от вълнение.