Работилницата на дявола

Стейси погледна картата на Тексас и Луизиана и индиговите копия, които Крис бе изровил от боклука.

— Намери ли каквото търсеше?

— Да. В десет часа довечера оттук тръгва влак с предимство, пълен със скъпа продукция, предимно японски коли. Би трябвало да се движи два пъти по-бързо от влака с пшеница, с който пътува Кинкейд.

— Защо?

— Влаковете с предимство пренасят така наречените „деликатни“ стоки. Колите на този влак струват милиони. Лихвата върху всички тези пари означава, че стоката трябва бързо да стигне до пазара. Влакът с пшеницата ще трябва да го изчаква да мине. Това ще го забави и с малко късмет ще ги изпреварим.

Стейси седна на леглото и започна да бърше косите си с едната хавлия.

— Защо не отидем с кола?

— Поради много причини. Първо, не сме сигурни дали Кинкейд ще отиде чак до Ню Орлиънс. Възможно е да се качи на друг влак в Далас, Шривпорт или Джаксън. — Крис посочи картата. — На всяка от тези гари той може да смени посоката. Ще отидем в Ню Орлиънс, а Кинкейд ще пътува за някъде другаде. Ще трябва да слизам и да разпитвам на всяка гара. Освен това по релсите ще се придвижим бързо, особено ако хванем влака с предимство довечера в десет.

Стейси се огледа, стана и каза:

— Много мило от страна на Бъди да наеме този апартамент. Прекрасен е. Крис кимна, но не каза нищо. Започваше да мисли, че включването на Бъди в тази история е досадна грешка.

Апартаментът беше ъглов и гледаше към някакъв търговски център. Пастелните тонове и красивите старинни мебели успокояваха окото. Климатичната инсталация осигуряваше идеална температура.

Стейси седна на леглото до Крис и каза:

— Не изглеждаш много добре.

— Престани с тези комплименти. Караш ме да се изчервявам.

— Отслабнал си още повече, откакто се запознахме. Той наведе глава и се вторачи в картата и индиговите копия.

— Крис, нуждаем се от теб. Ние сме само трима, а хората от Форт Детрик имат твърде много власт. Освен това в тази история е замесен Пентагонът и един Господ знае кой още. Конспирацията може да стига дори до президента. Не е възможно да се разработи такава голяма програма, без да са замесени висшестоящи личности. Ако се обадим във ФБР, може да ни арестуват, вместо да ни изслушат.

— Нищо ми няма. Ще се справя.

— Трябва да се храниш. Ей сега ще поръчам да ти донесат ядене. Супа, може би овесена каша и кисело мляко.

— Добре — усмихна се Крис. — Но ще пропусна киселото мляко.

— В банята има два душа. Отиди да се изкъпеш, а аз ще поръчам нещо.

Той кимна и бавно стана от леглото. Трябваше да признае, че силите го напускаха с всеки изминал час. Крис отвори вратата на банята.

Бъди Бразил бе увил хавлия на кръста си, стоеше до мивката и смъркаше кокаин. Той рязко вдигна глава и се ухили.

— Охо! Би ли затворил вратата?