Работилницата на дявола

Фанън коленичи до Декстър и изпитателно се вторачи в него. Демил знаеше, че в този миг той не представлява нищо за Кинкейд и също като адмирал Зол, Фанън ще го убие веднага щом получи онова, което иска. Декстър трябваше да призове всичките си инстинкти за оцеляване, за да спечели време.

— Декстър, ние ще постигнем тази победа в името на Бога — каза Кинкейд. — Ще прочистим два града от нечистите раси. Това ще бъде началото на Революцията. Хората, които знаят истината, но се страхуват да действат, ще видят тази победа и ще съберат смелост. Мнозина ще се присъединят към каузата. Мислиш ли, че тази велика победа може да бъде забавена от някакво нищожно лайно като теб?

Демил не каза нищо и Фанън изкрещя:

— Отговори, безбожно копеле!

— Не…

Лутър Лъжеца наблюдаваше учения със садистичен интерес. Той беше тънък и дълъг като върлина, зъл като змия и жесток и опак по характер. След като бе избягал от затвора във Файетвил, където излежаваше присъда за убийство, Лутър се криеше, пътувайки с Християнския хор.

Лудия тексасец беше пълна противоположност на Лутър. Той беше нисък и дебел и никога не повишаваше тон, а шепнеше. Лудия тексасец не беше в добра физическа форма и имаше наднормено тегло. Наричаха го с този прякор, защото за една година брутално бе убил шестима спящи скитници и се бе прославил със смъртоносните си атаки. Очите му обезумяваха, когато посичаше жертвите си с брадвата с къса дръжка, която носеше в раницата си. След като се включи в Християнския хор, той стана главният екзекутор на Фанън.

— „Сложна и специфична работа“. Сигурно ме мислиш за лековерно копеле, което не разбира от нищо — изсъска Кинкейд, оголвайки пожълтелите си от тютюна зъби.

— Не… Аз…

Гласът на Декстър заглъхна.

Фанън се обърна към Лудия тексасец.

— Убий този безбожник.

После стана и отиде до стълбата, за да се изкатери на покрива и да се присъедини към другите членове на групата.

Лудия тексасец взе раницата си, извади брадвата и се приближи до Декстър. Фанън вдигна капака на покрива.

— Не… Не… Моля те — каза Демил, взрян в безизразните очи на Лудия тексасец.

— Говори, братко — рече Фанън.

— Трябва ми лаборатория, измервателни уреди за pH-фактора, киселини и основи. Трябват ми чисти кръвни проби от групите на прицел — афроамериканци и евреи, за да изготвя фрагменти на ДНК.

— Ако намеря всичко, което ти трябва, за колко време ще направиш помията си?

— За няколко часа. Може би и за по-малко.

Фанън се спусна по металната стълба. Ботушите му тупнаха на пода, отеквайки в тишината като плющене на кожен камшик. Той се приближи до Декстър и го погледна.

— Можем да намерим банка с кръв и да откраднем каквото трябва.

— Банките с кръв не съдържат информация. Правителството забранява кръвта да се дели по етнически или расов признак.