Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Крис се ядоса, протегна ръка и сграбчи Бъди, завъртя го и го изхвърли от банята. Хавлията падна и Бъди падна гол на пода. Тръбичката още беше в носа му. Той дръпна покривката на леглото и се уви, после извади тръбичката от носа си.
— Този задник се дрогираше — презрително каза Крис.
— Глупости — изкрещя Бъди и дръпна покривката на леглото до брадичката си. Картите и индиговите копия се разпиляха по пода.
— Какви други наркотици имаш? — попита Крис, влезе в банята и грабна несесера за бръснене на Бъди.
Бразил се втурна към него, влачейки покривката на леглото. Крис извади пет-шест шишенца и ги вдигна към светлината, за да прочете етикетите. Стейси застана до Бъди на прага.
— Те са за астмата ми — каза Бразил.
— „По едно на всеки четири часа против депресия“ прочете Крис. — Морфинов сулфат, декседрин, клонидин. И всички са предписани от онзи нещастник, когото застреля в задния си двор.
Той хвърли шишенцата към Бъди. Те се удариха в гърдите му и паднаха на пода.
— Виж какво, имам здравословни проблеми.
— Всички имаме проблеми. Аз повръщам храната, защото организмът ми е толкова скапан, че не може да задържи нищо. Ние сме пълна смехория. Шибана болница. Как ще свършим онова, за което сме тръгнали?
— Моля те! — каза Стейси. — Не викай.
Крис излезе от банята и седна на ръба на леглото. Бъди си обу панталона и се наведе да събере шишенцата.
— Изхвърли ги в тоалетната — каза Стейси.
— Предписани са ми — изхленчи Бъди. — Нуждая се от тях.
После видя разочарованието в очите й.
— Махам се. Прибирам се вкъщи — заяви Бъди, хвърли хапчетата в несесера си, събра багажа си и тръгна към вратата.
— Не можеш да си тръгнеш. Нуждаем се от помощта ти — каза Стейси. — Те убиха сина ти.
— Аз почти не го познавах. Апартаментът е платен до утре — каза Бъди, излезе и тръшна вратата.
35. Хайка
Бъди си тръгна по-скоро от неудобство, отколкото от гняв. И сега, докато седеше в джипа на паркинга на „Четири сезона“, се питаше какъв да бъде следващият му ход. В устата си отново усещаше тръпчиво-сладникав вкус. Бе завладян от толкова силна самота и самопрезрение, че това го притисна като съдбоносно предупреждение.
Списъкът с отрицателните му качества беше зашеметяващ. Той беше страхливец и наркоман. Не беше всеотдаен нито към себе си, нито към професията си. Нямаше нито една връзка в живота си, която да цени или да си направи труда да поддържа. Всичките му „близки“ приятели се купуваха и продаваха — професионални познати, които кръжаха около него като самолети, попаднали в гъста мъгла, и чакаха указания от него. Никой от тях нямаше желание да му дари миг на безкористна загриженост. Бъди знаеше, че всичко това е по негова вина. Той бе създал свят, който беше само за него. Неприятната истина беше, че ако искаш да спечелиш уважение, трябва да се отплатиш със същото. Ако продължаваше да фокусира всичко върху себе си, щеше да се пресити. И сега Бъди не знаеше къде да отиде. Не можеше да намери нова посока. Знаеше само, че е престанал да се крие. Но ако не избереше правилния път, щеше да пожертва и малкото, останало от него.
Започна да обмисля възможностите за избор. Може би трябваше да се обади на Пеликана.
Антъни Пеликано работеше за него от петнайсет години. Детективът от Лос Анджелис бе успял да измъкне от затруднено положение неколцина актьори, които се снимаха във филми на Бъди. Пеликано знаеше много тайни и мръсотии в Холивуд. Бъди го бе наел за пръв път по време на развода си. Пеликана успя да разкрие една лесбийска връзка на Тоува и Бъди държа това над главата й като Дамоклев меч, докато деляха имуществото. Антъни сигурно знаеше какво да направи.
Някой потропа на стъклото и Бъди се стресна и рязко обърна глава. Видя портиер в униформа.
— Желаете ли да паркирам колата ви, господине? — усмихна се човекът.
Бъди поклати глава, включи на скорост и потегли в тексаската жега.
— Не ми пука какво са отговорили от офиса му. Кажи му, че е жизненоважно да говоря с него — изкрещя Бъди на Алиша Профит, която го бе информирала, че Пеликана е в Ню Мексико, за да отърве някаква актриса от арест за употреба на мескалин.
— Щели да му предадат да ти се обади — повтори Алиша твърдо като пруски генерал.
Бъди си представи как красивата му асистентка стои зад огромното си бюро в просторния му кабинет в „Парамаунт“ и отчаяно клати тъмнокосата си глава, докато той й крещи. Бе прекарал няколко безобидни нощи с нея, опитвайки се да я свали, но тя му се бе изплъзнала. Алиша винаги си тръгваше с достойнство и затова той я уважаваше. И въпреки това не преставаше да й крещи.