Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Там ли е Рейс?
— Да. И Марти е тук.
След миг се обади Рейс Уокър. Гласът му беше плътен и мек, досущ скъпа мебел.
— Как я караш, приятел? — попита каскадьорът с провлачения си говор от Аризона.
— Рейс, нуждая се от помощта ти — каза Бъди. — Вземи четири-пет момчета, които знаят какво правят… Например Били Тюлена и онзи смахнат индианец, когото снимахме в „Шерифа от Каньона на апахите“. Мисля, че се казваше Малкия бизон. Онзи, който вкара горящия пикап в езерото.
— Джон Малката мечка — поправи го Рейс.
— Точно така. И отиди в къщата ми в Малибу и вземи оръжия от шкафа. После ела във Форт Уърт. Колкото можеш по-скоро.
— Какво става, Бъди?
— Имаме да разчистваме сметки — отговори Бъди. Опитваше се да говори мъжествено, но всъщност се чувстваше безсилен и глупав. — Освен това кажи на Алиша да дойде с теб. Трябва ми да уточнява детайлите. Нека се обади на импресариото ми Роб и да изтегли парите от всичките ми кредитни карти. Също така да ми уреди каравана под наем от Форт Уърт за сметка на киностудията. Да бъде дълга най-малко десет метра и с мощен мотор. Ще пътуваме. Трябват ми клетъчни телефони и алкохол. Донеси и няколко дози кокаин и едно-две пликчета марихуана.
— Добре. Но какво става? — повтори Рейс.
Бъди не отговори и затвори, после започна да обикаля безцелно по улиците на Форт Уърт. Накрая спря. Ръцете му трепереха. Нуждаеше се от нещо. Отначало помисли, че му трябва кокаин, за да замъгли съзнанието му и да повдигне духа му. После обаче осъзна, че не са му нужни наркотици. Но какво? Изпитваше някакъв непознат копнеж. Изброи наум физическите си потребности, но списъкът не съдържаше това усещане. И после изведнъж картината се изясни.
Докато седеше в джипа, спрял на една от улиците на Форт Уърт, Бъди осъзна, че повече от всичко копнее за самоуважение.
36. Влак с предимство
— Макс беше герой — каза Стейси. — Той отиде във Форт Детрик и разбра какво правят там, и те го убиха. Макс би постъпил точно така. Би рискувал всичко, дори живота си, ако види несправедливост или измама. И затова го убиха.
Тя произнесе последните думи шепнешком, сякаш беше в църква, макар да бе приклекнала в чакъла до окъпаните от лунна светлина релси.
Двамата с Крис се намираха на петстотин метра източно от бивак „Уютна колиба“ и чакаха влака в двайсет и два часа. Нощта беше топла. Встрани от тях бяха приклекнали други скитници, които също чакаха влака. Вятърът заглушаваше гласовете им.
— Понякога си мисля, че ще полудея. Толкова много ми липсва Макс — добави Стейси.
Крис кимна, после се замисли за Кениди и сякаш усети топлата й ръка на рамото си и дъха й. Споменът за болезнената й смърт не можеше да заличи онези приятни мигове.
Макс разбираше всичко. Можеше да чете мислите ми. Винаги знаеше какво ме плаши и намираше начин да ми помогне.
Крис я погледна, поразен от душевната й сила и красотата й.
След като чу как Стейси описва съпруга си, той се запита защо Макс Ричардсън е работил във Форт Детрик с такава лоша компания. Някак не се връзваше.
— Защо Макс е отишъл да учи при Декстър Демил? — попита Крис.
— Макс много се притесняваше за прионите. Каза ми, че били една от най-големите и потенциално смъртоносни заплахи за глобалната околна среда. Смяташе, че болести като „луда крава“ са само началото. През осемдесетте години англичаните не съумяха да се справят с нея. Те не вярваха, че тази болест ще прескочи междувидовата бариера, но тя зарази и овце. А после идентифицираха над десет случая на заразяване на хора, което доказва, че прионите може да се пренесат и върху Хомо сапиенс. Симптомите на инфектираните от „луда крава“ хора са същите като на болестта „куру“ при аборигените, които Декстър Демил и Карл Гайдушек са се опитали да изолират през седемдесетте години. Болестта „куру“ се причинява от странния обичай на аборигените да изяждат мозъка на мъртвите си роднини. И при „куру“, и при „луда крава“ причинителите са деформирани клетъчни белтъчини. Макс смяташе, че науката не е готова да се справи със заболяванията, предизвикани от приони. В момента още няма много случаи сред хората, но той мислеше, че скоро ще има вълна на зараза, причинена от инфектирано говеждо месо. Точно затова искаше да работи с Декстър Демил — за да намери лек и да разбере как се разпространява болестта и какъв е инкубационният период преди да се проявят ранните симптоми — промяна на настроението и агресивност. Крис я слушаше внимателно.