В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Ако силата на мисълта прехвърли в някакъв паралелен свят, което и да е природно създание — котка, дърво или завистник, то това творение ще изчезне в безкрайната далечина на другия свят. То ще се разпадне и няма да се сглоби наново в друга котка, дърво или… И само човек с Чиста душа (а не завистник!)… или вода… или огън… или вятър… или земя няма да се разпаднат в другия паралелен свят, няма да се слеят с безкрайността му, а грациозно ще се съберат и ще се изправят пред паралелните хора или паралелната вода… или паралелния огън… или паралелния вятър… или паралелната земя в нов паралелен облик. Със своята поява те ще затвърдят силата на мисълта, в която (ех, колко е важно!) главен постулат е чистотата на помислите.
— Шефе! Рафаел Гаязович съвсем ме довърши! Обиди ме заради думата прерожденец! — чух гласа на Селиверстов.
— Стига сте се заяждали! Оставете ме да помисля още малко.
Сега вече можех да си представя, че Миларепа е изсичал от скалите огромни плочи и дори е направил тунел с ръцете си. Той е прехвърлял веществото, което е обкръжавало мисловния образ на плочата или на почвата вътре в предполагаемия тунел, към четвъртото измерение, където то безследно е изчезвало, и е оставял в триизмерния свят плочата или тунела.
Миларепа е знаел, че Бог го е надарил със сила на мисълта от много висока степен, с помощта на която е могъл да превърне триизмерното вещество в четириизмерно. Той е разбирал, че мисълта е енергия на свободното време. Затова с помощта на мисълта е въздействал върху една от двете главни съставки на мирозданието — времето, а другата е пространството. Той е използвал енергията на времето… чрез своята мисъл. Как е ставало това?
В този миг мислите ми станаха по-абстрактни и се опитаха да вникнат в тайните на мирозданието. Дори приседнах на някаква пейка в манастира на Миларепа и отново се почесах по тила с неприятното усещане за плешивина.
Представих си, че веществото е изкривено и затворено пространство, вътре в което е заключена енергията на времето. В триизмерния свят тя е заключена вътре в тетраедъра — обемната фигура на триъгълника, в четириизмерния свят — в октаедъра, тоест вътре в обемната фигура на четириъгълника, и т.н. Но макар и заключена, енергията на времето не губи своята сила. Тя само е притаена и се проявява веднага, щом определени обстоятелства й позволяват да излезе навън. Ненапразно например едно банално парче дърво може да гори с ярък огън или гъстата черна течност, наричана нефт, да съдържа в себе си толкова енергия, че почти всички достижения на съвременното човечество се базират върху използването й. Струва ми се, че във всички видове енергии — независимо дали е топлинна или някаква друга — най-важният елемент е скритата и тайнствена енергия на времето, пусната навън.
Напълно обосновано е в тази връзка да си зададем въпроса какво ще стане, ако за сметка на силите на свободното време (или силите на мисълта) увеличим енергийния потенциал на заключеното вътре време, например на триизмерно изкривеното пространство? Дали изкривеното пространство ще се разпадне, като се разтресе от прекаленото количество на клокочещата в него енергия на времето?
Не зная защо, но ми се струва, че триизмерно изкривеното пространство под формата на тетраедър няма да се разпадне, а ще отреагира автоматично. С едно прещракване то ще превърне тетраедърния тип изкривяване на пространството в октаедърен, тоест в четириизмерен. Вследствие на това триизмерното (или тетраедърното) вещество ще стане четириизмерно (или октаедърно), тоест ще се превърне във вещество от паралелния четириизмерен свят, където всичко е различно — други са жабите, дърветата, простете, жените и много-много… други четириизмерни неща. И трябва да кажем, че това друго е много по-мощно не просто защото е по-едро, а защото във всяка частица на четириизмерното вещество е заключено по-голямо количество енергия на времето.
Преминаването към друг, по-висок паралелен свят е чудо, разбира се. Но то е достижимо, защото Бог е създал сила, способна да го осъществи. Тя се нарича енергия на свободното време или сила на мисълта.
Колко важно е да владеем мислите си, да ги чистим от налепите на вездесъщите призиви на алчния, завистливия или подлия характер. Когато успеем да заредим със своята мисъл (или с енергията на свободното време) баналното триизмерно вещество и чуем желаното прещракване, сигнализиращо за преминаването му в четириизмерно вещество, тогава внезапно ще усетим своята лична сила на мисълта. Тогава пред теб — бившия триизмерен човек, ще се отвори новият четириизмерен свят, където може би ще откриеш своята нова… четириизмерна любов!