Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
По-късно тази вечер, когато се прибра, след като беше поплувалавъв вира, Мег най-сетне погледна листчето, което мениджърът й беше дал. Имаше нещо познато в адреса. Погледът й се плъзна към долната част на хартията, където беше написано името на човека, за когото щеше да работи.
Франческа Бодин
Мег смачка листчето в юмрука си. Каква игра играеше Франческа? Наистина ли смяташе, че Мег ще приеме работата? Само че тя точно това беше направила.
Нахлузи си тениската с логото на печатна компания и закрачи напред-назад из кухнята, като ругаеше и Франческа, и себе си, задето не беше прочела името по-рано, когато все още можеше да откаже. Но дали щеше да го направи? Вероятно не. Глупавата й гордост нямаше да й позволи.
Изкушението да вдигне телефона и да се обади на Тед бе почти непоносимо. Вместо това си приготви сандвич и го изнесе на гробището само за да установи, че е изгубила апетит. Не беше съвпадение, че това се случваше, докато Тед отсъства. Франческа беше планирала подмолна атака, целяща да постави Мег на мястото й. За нея вероятно нямаше значение дали Мег ще приеме, или не. Целеше единствено да демонстрира нещо. Мег беше аутсайдер, изпаднала скитница, принудена да работи за жалка почасова надница. И единственият начин да бъде допусната в дома на Франческа бе като прислуга.
Мег запрати сандвича в бурените. Майната му на всичко.
Пристигна в имението „Бодин" малко преди десет часа на следващата сутрин. Беше съчетала бялата риза и миниполата на „Миу Миу" с лъскавите си розови сандали на платформи. Едва ли бяха най-удобният избор за работа, но най-добрата защита срещу Франческа беше нападението, а обувките недвусмислено заявяваха, че няма намерение да бъде невидима. Щеше да държи главата си високо вдигната, да се усмихва, докато бузите я заболят, и да си свърши работата достатъчно добре, за да посмачка самодоволството на Франческа.
Хейли се появи с червения си форд фокус. Не каза почти нищо, докато двете влизаха заедно в къщата, и беше толкова бледа, че Мег се притесни.
- Добре ли си?
- Ужасно... ме боли коремът.
- Не можеш ли да намериш някой да те замести?
- Опитах, но няма кой.
Кухнята на семейство Бодин бе едновременно луксозна и уютна, със слънчеви жълти стени, теракотен под и изработени на ръка кобалтовосини плочки. Огромен полилей от ковано желязо с пъстроцветни стъклени чашки висеше в средата на помещението, а върху откритите лавици бяха подредени медни тигани и тенджери, както и ръчно изработени керамични съдове.
Майстор готвач Дънкан вече разопаковаше храната, която беше приготвил за събитието. Беше дребен мъж на четиресет и няколко години, с голям нос, а изпод готварската му шапка стърчеше рошава посивяваща кестенява коса. Намръщи се, когато Хейли изчезна в тоалетната, и нареди на Мег да се залавя за работа.
Докато тя подреждаше чашите и съдовете за сервиране, той описа менюто: хапки от много листно тесто с пълнеж от разтопено сирене бри и портокалов мармалад; супа от пресен грах с мента, поднесена в малки чашки, тепърва трябва да бъдат измити; салата с фенел; топли претцели и основното ястие: фритата от аспержи и пушена сьомга, която щяха да разпределят по чиниите на място в кухнята. Кулминацията беше десертът - шоколадово суфле, което готвачът бе усъвършенствал цяло лято и което просто трябваше, трябваше, трябваше да бъде поднесено в мига, в който излезеше от фурната, и да бъде поставено много, много, много внимателно пред всеки от гостите.
Мег изслуша инструкциите и кимна, след което занесе тежките зелени чаши за вода в трапезарията. Палмови и лимонови дръвчета растяха в странни съдове, поставени в ъглите, а от каменната чешмичка, вградена в стената, се процеждаше вода. В допълнение към дългата маса от старо дърво временно бяха добавени още две маси. Вместо тържествени ленени покривки, Франческа беше предпочела ръчнотъкани подложки за сервиране. В средата на всяка от масите имаше медна табличка, върху която бяха подредени глинени съдинки с риган, майорана, градински чай и мащерка, както и пръстени стомни, преливащи от искрящо жълти цветя. През огромните прозорци се виждаше част от вътрешния двор, както и потънала в сянка пергела, квдето върху една дървена пейка лежеше забравена книга. Трудно бе да не харесаш жена, създала толкова красива обстановка, в която да приеме приятелките си, но Мег възнамеряваше да се постарае.
Когато Мег се върна в кухнята, Хейли все още не беше излязла от тоалетната. Тъкмо се бе заела да измие керамичните чашки за супата, когато потракване на токчета по плочките извести за появата на домакинята.