Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Благодаря, че се съгласи да ми помогнеш, майстор Дънкан - каза Франческа. - Надявам се, че си намерил всичко, от което се нуждаеш.
Мег изплакна една чашка, извърна се от мивката и дари Франческа с най-лъчезарната си усмивка.
- Здравейте, госпожо Бодин.
За разлика от сина си Франческа изобщо нямаше лице на покерджия и човек лесно можеше да разчете чувствата, пробягали по него. Първо се изписа изненада. (Не беше очаквала Мег да приеме.) После - озадаченост. (Защо всъщност беше дошла?) Неловкост. (Какво щяха да си помислят гостите?) Съмнение. (Може би трябваше да го премисли по-добре.) Тревога. (Ама че ужасна идея!) И накрая - примирение.
- Мег, може ли да поговорим в трапезарията?
- Разбира се.
Мег последва потракващите токчета вън от кухнята. Франческа беше толкова дребничка, че Мег би могла да я пъхне под брадичката си... не че си представяше как прави нещо такова. Беше изискано облечена, както винаги - изумрудена блуза и бяла памучна пола, която бе пристегнала с пауновосин колан. Спря край каменната чешмичка, въртейки венчалната си халка.
- Боя се, че е станала грешка. По моя вина, разбира се. В крайна сметка няма да имам нужда от услугите ти. Естествено, ще ти платя за времето. Сигурна съм, че средствата ти са оскъдни, в противен случай не би... дошла днес.
- Всъщност далеч не са толкова оскъдни, както преди - жизнерадостно отвърна Мег. - Бизнесът ми с бижута потръгна много по-добре, отколкото се надявах.
- Да, чух. - Франческа очевидно беше объркана, също толкова очевидно бе, че е решила да сложи край на това. - Предполагам, че не очаквах да приемеш работата.
- Понякога изненадвам дори себе си.
- Вината е моя, разбира се. Имам склонност да действам импулсивно. Причинявало ми е повече неприятности, отколкото можеш да си представиш.
Мег прекрасно знаеше какво е да си импулсивен.
Франческа се изпъна в целия си, съвсем невнушигелен ръст и заговори със сковано достойнство:
- Нека донеса чековата си книжка.
Беше изключително изкушаващо, ала Мег не можеше да го направи.
- Очаквате двайсет гостенки, а Хейли не се чувства добре. Не мога да зарежа горкия Дънкан просто така.
- Сигурна съм, че все някак ще се справим. - Франческа докосна диамантената си гривна. - Прекадено е неловко. Не искам гостенките ми да се чувстват неудобно. Нито пък ти, разбира се.
- Ако гостенките са тези, които предполагам, че са, това страшно ще им хареса. Що се отнася до мен... тук съм от два месеца и половина, така че е нужно много повече, за да се почувствам неловко.
- Наистина, М ег... едно е да работиш в клуба, но това е нещо съвсем различно. Разбирам, че...
- Извинете ме. Трябва да измия чашите. - Лъскавите розови сандали на Мег също изчаткаха по пода, докато тя се връщаше в кухнята.
Междувременно Хейли беше излязла от тоалетната и стоеше до плота, но изобщо не изглеждаше по-добре и майстор готвачът очевидно започваше да се притеснява. Мег грабна бутилката с нектар от праскови от ръката на Хейли и следвайки инструкциите на готвача, капна по мъничко във всяка от високите чаши за шампанско. След това добави шампанско, пъхна
парченце пресен плод и връчи подноса на Хейли, надявайки се всичко да мине добре. Докато Хейли се отдалечаваше с подноса, Мег грабна платото с топли хапки, които готвачът току-що бе извадил от фурната, взе купчинка коктейлни салфетки и я последва.
Хейли беше заела позиция до входната врата, за да не й се налага да обикаля стаята. Гостенките започнаха да пристигат, облечени в пъстроцветни ленени и памучни дрехи, издокарани повече, отколкото би бил някой в Калифорния за подобно събитие, но разбира се, в Тексас да не се облечеш подобаващо беше смъртен грях, дори и сред по-младото поколение.
Мег разпозна някои от членките на клуба. Тори разговаряше с единствения човек, облечен изцяло в черно - жена, която Мег никога не беше виждала. Изведнъж, тъкмо докато поднасяше чашата с шампанско към устните си, Тори замръзна, видяла Мег да се приближава към нея с поднос в ръка.
- Какво, по дяволите, търсиш тук?
Мег направи престорен реверанс.
- Казвам се Мег и днес аз ще ви обслужвам.
- Защо?
- Защо не?
- Защото... - Тори махна с ръка. - Не съм сигурна защо. Знам само, че не е редно.
- Госпожа Бодин се нуждаеше от работна ръка, а аз имах свободен ден.
Тори се намръши, а после се обърна към слабичката жена до себе си, която имаше строго подстригана черна коса и очила с червени пластмасови рамки. Без да я е грижа, че по този начин нарушава правилата на етикецията, тя ги представи една на друга:
- Лиса, това е Мег. Лиса е агентката на Франческа. А Мег е...