Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Чу ме.
Мег го изгледа смаяно. Ето каква беше нежеланата последица от това, да имаш любовник със силно развито чувство за чест. И сега пред нея се изправяше изборът между катастрофа и разбито сърце.
Заради усилието да не мисли за това, че се е влюбила в Тед, и тревогата да не би загадъчният натрапник да се върне, Мег не спеше добре и използваше безсънните нощи, за да прави бижута. Произведенията й ставаха все по-сложни, тъй като малката й групичка купувачи демонстрираше подчертано предпочитание към украшения с истински антики, а не копия. Мег проучваше интернет търговци, специализиращи в онзи тип древни артефакти, каквито тя искаше да използва, и употреби стряскащо голяма част от скътаните си пари за поръчка при един професор по антропология от Бостън, за когото всички твърдяха, че е почтен, и който осигуряваше подробен опис на произхода на всичко, което продаваше.
Докато разопаковаше монети от Средния изток, римски кабошони и три малки ценни мозаечни мъниста от втори век от новата ера, установи, че се чуди дали изработването на бижута е работа, или начин да отвлече мислите си от въпроса какво всъщност би трябвало да прави с живота си.
Седмица след като Тед замина, Тори й се обади и й нареди на следващата сутрин да отиде на работа един час по-рано. Когато Мег я попита защо, Тори реагира така, сякаш Мег току-що се беше провалила на тест за интелигентност.
- Защото тогава Декс ще си е вкъщи, за да гледа момичетата. Много ясно.
В мига, в който Мег се появи в клуба на другия ден, Тори я издърпа в тренировъчното игрище.
- Не може да живееш в Уайнет, без никога да си хващала стик за голф. Това е постановление на общината. - Тя й подаде един стик. - Хайде да те видим.
- Няма да съм тук още дълго, така че няма смисъл - каза Мег, без да обръща внимание на жегналата я болка. - Освен това не съм достатъчно богата, за да играя голф.
- Просто размахай проклетото нещо.
Мег го направи и не улучи топката. Опита отново и отново пропусна, но след още няколко удара незнайно как топката описа съвършена дъга и тупна в средата на игрището. Тя нададе тържествуващ вик.
- Извади късмет - заяви Тори, - но точно така се запалва човек по голфа. - Тя си взе стика, даде й няколко практически съвета и каза да продължи да опитва.
През следващия половин час Мег послушно следваше инструкциите на Тори и тъй като беше наследила вродения атлетизъм на родителите си, скоро започна да уцелва топката.
- Би могла да станеш добра, ако тренираш - каза Тори. - Служителите могат да играят безплатно всеки понеделник. Възползвай се от почивния си ден. В стаята за чантите имам резервен набор от стикове, с които можеш да се упражняваш.
- Благодаря за предложението, но всъщност не искам да го правя.
- О, искаш, и още как.
Вярно беше. Да гледа толкова много хора да играят, беше разпалило любопитството й.
- Защо го правиш? - попита, докато отнасяше чантата на Тори в сградата на клуба.
- Защото ти си единствената жена, освен мен, казала на Тед истината за танцувалните му умения.
- Не разбирам.
- Разбираш, и още как. Освен това забелязах, че Тед се умълча доста странно, когато споменах името ти, докато говорехме по телефона тази седмица. Не знам дали вие двамата имате бъдеще (стига да не му се наложи да се ожени за Съни), но искам да съм подготвена.
Каквото и да означаваше това. При всички случаи Мег установи, че добавя Тори О’Конър към списъка с нещата, които щяха да й липсват, когато най-сетне си тръгнеше от Уайнет. Тя свали чантата със стикове от рамото си.
- Дори да забравим за Съни, как може двамата с Тед да имаме бъдеще заедно? Той е светец, а аз съм лошото момиче на града.
- Знам - лъчезарно отвърна Тори.
Същата вечер, докато Мег поливаше количката за напитки с маркуча, кетъринг мениджърът се приближи до нея и й каза, че една от членките на клуба иска да я наеме за дамския обяд в дома си на следващия ден. Малцината жители на Уайнет, които можеха да си го позволят, редовно наемаха служителите на клуба за частните си партита, но досега никой не беше поискал изрично нея, а тя се нуждаеше от всяка възможност да изкара пари, за да навакса средствата, които току-що беше похарчила за материали.
- Разбира се.
- Вземи си бяла сервитьорска риза от кетъринг офиса, преди да си тръгнеш. Облечи я с черна пола.
Най-близкото, с което Мег разполагаше, беше черно-бялата миниполана „МиуМиу" от магазина за препродажба. Щеше да се наложи да свърши работа.
Кетъринг мениджърът й подаде листче, на което беше написан адресът.
- Храната ще бъде приготвена от майстор готвач Дънкан, а ти ще работиш с Хейли Китъл. Тя ще ти покаже какво трябва да правиш. Бъди там в десет часа. Това е важно, така че се представи добре.