Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Макар да му беше любопитно, не се оглеждаше, за да не го помислят за провинциалист и прост човек. Предпазливото наблюдение обаче му разкри скромна, но изящна и изискана обстановка. Изискана — макар и невинаги изящна — беше и клиентелата, която, изглежда, се състоеше предимно от търговци и занаятчии. Имаше капитани на кораби, загорели и брадати. Не липсваха и пъстро облечени благородници. Миризмата също беше приятна и изискана: печено месо, чесън, кимион и големи пари.
Гералт почувства върху себе си нечий поглед. Когато го наблюдаваха, вещерските му инстинкти незабавно му сигнализираха за това. Погледна предпазливо, с крайчеца на окото си.
Онази, която го наблюдаваше — също много предпазливо и незабележимо за окото на простосмъртен, — беше млада жена с коси, червени като лисича козина. Тя се правеше, че е напълно погълната от яденето си, нещо вкусно на вид и съблазнително ухаещо дори от такова разстояние. Но маниерите и езикът на тялото ѝ не оставяха никакво съмнение. Не и за вещера. Беше готов да се обзаложи, че жената е магьосница.
Сервитьорът се изкашля и го изтръгна от размишленията и внезапната носталгия.
— Днес — обяви той тържествено и не без гордост — предлагаме задушен в зеленчуци телешки джолан с гъби и фасул. Агнешки ребърца, запечени с патладжан. Свински гърди в бира, поднесени с глазирани сливи. Печена глиганска лопатка, поднесена с ябълков мармалад. Пържени патешки гърдички, поднесени с червено зеле и клюква. Калмари, пълнени с цикория, с бял сос и грозде. Морски дявол, печен на скара, в сметанов сос, поднесен със задушени круши. И както обикновено, нашите фирмени блюда: гъши крак в бяло вино, с избор от плодове, печени на плоча, и калкан в карамелизирано мастило на сепия, поднесен с рачешки шийки.
— Ако си падаш по рибата — до масата, неясно как и кога, се беше появил Фебус Равенга, — горещо ти препоръчвам калкана. От сутрешния улов, разбира се. Гордостта и славата на нашия главен готвач.
— Тогава калкан в мастило. — Вещерът преодоля ирационалното си желание да поръча няколко блюда едновременно, разбирайки, че това би било проява на лош вкус. — Благодаря за съвета. Вече бях започнал да се затруднявам с избора.
— А какво вино ще желаете, любезни господине? — попита сервитьорът.
— Донесете ми нещо подходящо. Не разбирам много от вина.
— Малцина разбират — усмихна се Фебус Равенга. — А още по-малко са онези, които си го признават. Не се безпокой, ще получиш подходящ сорт от добра реколта. Няма да ти досаждам повече. Добър апетит.
Но пожеланието му не се сбъдна. Гералт така и не разбра какво вино ще получи. Нито какъв е вкусът на калкана в мастило от сепия.
Червенокосата жена изведнъж заряза предпазливостта и потърси очите му с поглед. После се усмихна и в усмивката ѝ сякаш имаше злорадство. Той потръпна.
— Вещерът Гералт от Ривия?
Въпросът беше зададен от един от тримата облечени в черно мъже, които се бяха приближили тихомълком до масата.
— Аз съм.
— Арестуван си в името на закона.
Глава трета
От що да се боя, щом зло не правя?
Уилям Шекспир, „Венецианският търговец“
(превод Валери Петров)
Предоставената от управата защитница избягваше да го поглежда в очите. С упорство, достойно за по-подходяща употреба, тя прелистваше папка с документи. Документите там не бяха много. А именно два. Госпожа адвокатката, изглежда, възнамеряваше да научи съдържанието им наизуст. За да блесне в защитната реч, надяваше се Гералт. Но подозираше, че надеждата му е напразна.
— В ареста — вдигна най-накрая тя глава — си пребил двамата си съкилийници. Мога ли да знам защо?
— Primo, отхвърлих сексуалните им посегателства; отказваха да проумеят, че не значи не. Secundo, обичам да бия хора. Tertio, това е лъжа. Те сами се нараниха. В стената. За да ме злепоставят.
Говореше бавно и монотонно. След прекараната в затвора седмица го бе обзела пълна апатия.
Адвокатката затвори папката. За да я отвори веднага отново. След което оправи засуканата си прическа.
— Пребитите — въздъхна тя, — както ми се струва, не възнамеряват да подават никакви жалби. Затова да се съсредоточим върху прокурорското обвинение. Председателят на трибунала възнамерява да те обвини в сериозно престъпление, заради което те заплашва сурово наказание.
А как иначе, помисли си Гералт, любувайки се на красотата на госпожа адвокатката. Чудеше се на колко ли години е била, когато е попаднала в училището за магьоснички. И на каква ли възраст го е напуснала.