Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Е, и?
— Ако… — Кралят се почеса зад ухото и погледна Лита изпод присвитите си клепачи. — Ако тя… Тоест моята нова женичка… се обърне към теб за тези средства… Забранявам ти да ѝ ги даваш. Защото съм против такива средства! Понеже са неморални!
— Можем да се договорим за това — усмихна се очарователно Корал. — Ако твоята черешка се обърне към мен, няма да ги получи. Обещавам.
— Ето това го разбирам — развесели се Белоун. — Радвам се, че си побъбрихме толкова приятно. Основата на всичко е взаимното разбиране и взаимното уважение. Дори различията трябва да се уважават.
— Така си е — намеси се Ксандер. Егмунд изсумтя и изруга под нос.
— В рамките на взаимното уважение и разбиране — Корал нави една рижа къдрица на пръста си и погледна нагоре, към орнамента, — а също в интересите на хармонията и реда в твоята страна. Имам сигурна информация. Поверителна информация. Не мога да понасям доносничеството, но още по-малко понасям мошеничествата и кражбите. Става въпрос, кралю мой, за нагло финансово престъпление. Има такива, които се опитват да те окрадат.
Белоун се облегна на трона, а лицето му се изкриви яростно.
— Кой? Имената!
Глава втора
Керак, град в северното кралство Цидарис, при устието на река Адалате. Някогашна столица на отделното кралство К., което в резултат на неумела политика и израждане на управляващата династия е западнало, било поделено между съседите му и присъединено към държавите им. Има пристанище, няколко фабрики, фар и около 2000 жители.
Ефенберг и Талбот,
„Енциклопедия Maxima Mundi“, том VIII
Заливът се беше наежил от мачти и бе пълен с бели и разноцветни платна. По-големите съдове стояха на заслонения от носа и вълнолома рейд. В самото пристанище, при дървените пристани, бяха акостирали по-малки и съвсем дребни кораби. На плажовете цялото свободно пространство беше заето от лодки. Или отломки от лодки.
В покрайнините на носа, заливан от белите вълни на прибоя, се издигаше фар от бели и червени тухли, обновен реликт от елфическите времена.
Вещерът сръга с шпората си кобилата в хълбока. Плотка вдигна глава, изду ноздри, сякаш и тя се радваше на мириса на море, носен от вятъра. Пришпорена от ездача си, препусна през дюните. Към вече наближаващия град.
Град Керак, столицата на едноименното кралство, разположен по двата бряга при устието на река Адалате, беше разделен на три отделни, напълно различни района.
На левия бряг на Адалате бяха разположени зданията на пристанището, доковете и промишлено-търговския район, включващ корабостроителници и работилници, а също така фабрики за преработване на суровини, складове и магазини, пазари и панаири.
Противоположният бряг на реката, районът, наричан Палмира, беше изпълнен с бърлоги и колиби на бедняци и работници, къщи и палатки на дребни търговци, кланици, магазини за прясно месо, а също така и многобройни, оживяващи веднага след мръкване кръчми и странноприемници — Палмира, освен всичко друго, беше и място за развлечения и забранени удоволствия. Тук, както беше чувал Гералт, лесно можеш да се лишиш от кесията си или да получиш нож под реброто.
По-надалеч от морето, на левия бряг, зад висока палисада от дебели греди, се намираше самият Керак, квартал с тесни улички между къщите на богати търговци и финансисти, фабриканти, банкери, лихвари, обущарски и шивашки работилници, магазини и магазинчета. Тук имаше също таверни и увеселителни заведения от висша категория, предлагащи практически същото като в пристанищната Палмира, но на значително по-високи цени. Центърът на квартала се състоеше от четириъгълен пазарен площад, където бяха градският съвет, театърът, съдът, митниците и домовете на градския елит.
Насред площада, върху пиедестал, стоеше ужасно нацвъкания от чайките паметник на основателя на града, крал Осмик. Това беше явна лъжа, защото крайморският град си беше съществувал тук дълго преди Осмик да се домъкне дявол знае откъде.
По-нагоре, на хълма, се издигаше замъкът и кралски дворец, доста нетипичен по форма и външен вид, защото е бил древен храм, престроен и разширен, след като са го напуснали свещениците, разочаровани от пълната липса на заинтересованост към него от страна на населението. В храма беше останала дори огромната камбана, която понастоящем властващият в Керак крал Белоун беше наредил да се бие ежедневно по пладне и — очевидно напук на поданиците — в полунощ.