Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Този, който се беше намесил, бе богато облечен и излъчващ авторитет мъж с благородни черти на лицето. Гералт не знаеше кой е той. Затова пък познаваше отлично спътника му — едно конте с чудновата шапка с перо от чапла и дълги до рамене, накъдрени от фризьор руси коси. Носеше дублет с цвета на червено вино и риза с дантелено жабо. Освен това беше с неизменната си лютня и неотлъчната си нахална усмивка.
— Здрасти, вещерю! Ама че вид имаш! С тази разбита муцуна! Ще се пръсна от смях!
— Здрасти, Лютиче. И аз се радвам да те видя.
— Какви ги вършите тук? — Мъжът с благородните черти на лицето сложи ръце на кръста си. — Е? Какво става с вас! Доложете по устав! Незабавно!
— Този! — посочи обвинително Гералт комендантката, щом изтръска от ушите си остатъка от соса. — Той е виновен, уважаеми господин следовател! Дойде тук да вдига скандали, а после взе да се бие. И всичко това заради някакви мечове в трезора, за които нямаше разписка. Гоншорек ще потвърди… Хей, Гоншорек, какво си се свил там в ъгъла? Да не се наака? Размърдай си задника, стани и кажи на уважаемия господин следовател… Ей! Гоншорек! Ти какво?
Достатъчен беше един по-внимателен поглед, за да се разбере какво се е случило с Гоншорек. Не беше нужно да се напипва пулса, достатъчно беше да се погледне бялото като тебешир лице. Гоншорек беше мъртъв. Просто беше умрял.
— Започваме разследване, господине от Ривия — каза Феран дьо Летенхоф, кралският следовател. — Тъй като вие сте подали официална жалба и иск, сме принудени да го започнем, такъв е законът. Ще разпитаме всички, които по време на вашия арест и в съда са имали достъп до вашите вещи. И ще арестуваме заподозрените…
— Тези, обичайните?
— Моля?
— Нищо, нищо.
— Та ето какво. Случаят със сигурност ще бъде разкрит, а виновният за кражбата на мечовете ще бъде привлечен под отговорност. Ако наистина е имало кражба. Гарантирам, че ще разрешим този случай и ще узнаем цялата истина. Рано или късно.
— Иска ми се да е по-рано. — На вещера изобщо не му харесваше тонът на следователя. — За мен мечовете ми са начин на съществуване, без тях не мога да си върша работата. Знам, че мнозина гледат зле на професията ми, често ми се случва да се сблъсквам с негативно отношение. Основано на предубеждения, предразсъдъци и ксенофобия. Надявам се, че този факт няма да повлияе на разследването.
— Няма да повлияе — отговори сухо Феран дьо Летенхоф. — Защото тук властва правосъдието.
Когато помощниците изнесоха тялото на покойния Гоншорек, по нареждане на следователя беше направена ревизия на трезора за оръжие и цялото учреждение. Както не беше трудно да се предположи, там нямаше и следа от мечовете на вещера. А продължаващата да гледа накриво Гералт комендантка на стражата им показа поставката с гвоздей, на който покойникът беше нанизвал квитанциите. Сред тях моментално се намери и тази на вещера. Комендантката прелисти регистъра и след малко им го пъхна под носовете.
— Моля — рече тя триумфално. — Както виждате, квитанцията е приета. Подпис: Герлант от Рибла. Нали ви казвах, че вещерът е бил тук и сам си е взел мечовете. А сега се пазари, за да измъкне някаква компенсация! Заради него Гоншорек опна петалата! От напрежението му се пукна жлъчката и получи удар!
Но нито една стражарка не потвърди, че е видяла Гералт да идва да си взима оръжието. Обясниха, че там постоянно е лудница, а те сигурно са били заети, яли са.
Над покрива на сградата на съда кръжаха чайки, които врещяха тягостно. Вятърът гонеше на юг буреносния облак над морето. Беше изгряло слънце.
— Бих искал да ви предупредя — каза Гералт, — че на мечовете ми са направени силни заклинания. Могат да ги докосват само вещери; ако не си такъв, губиш жизнена енергия. Това се проявява предимно в загубата на мъжка сила. Ставаш импотентен, като ефектът е пълен и необратим.
— Ще го имаме предвид — кимна следователят. — Но засега ви моля да не напускате града. Готов съм да си затворя очите за инцидента в караулното, в края на краищата там често се случват инциденти, госпожици стражарките доста лесно се поддават на емоциите. А след като Юлиан… тоест господин Лютичето… гарантира за вас, съм сигурен, че делото ви в съда ще се разреши благополучно.