Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— И ако ти позволим — сръга го с лакът друга стражарка, уж неволно, — какво ще получим в замяна? Трябва да се отплатиш, братче, да се отплатиш! А, момичета? Какво ще кажете?
— Да целуне всяка на гол задник!
— С език! И лизане да има!
— Да бе! Да ни зарази с нещо!
— Все пак — подпря го следващата с твърд като скала бюст — трябва да ни направи нещо приятно.
— Тогава да изпее някоя песен. — Поредната стражарка се изпърдя гръмко. — Да вземе тон от мен!
— Или от мен! — пръдна друга още по-гръмко. — Понеже моята е по-звучна!
Останалите дами се превиваха от смях.
Гералт си проправи път, като се стараеше да не злоупотребява със силата си. В този момент вратата на трезора се отвори и се появи мъжът с кафеникавото наметало и кепето. Пазачът на трезора, Гоншорек или нещо подобно. При вида на вещера той отвори широко уста.
— Вие? — изблея той. — Как така? Вашите мечове…
— Именно. Моите мечове. Искам си ги обратно.
— Ама… Ама… — Гоншорек се задави, хвана се за гърдите и с усилие си пое въздух. — Ама мечовете не са при мен!
— Моля?
— Не са… — Лицето на Гоншорек се зачерви и се изкриви, сякаш в пристъп на болка. — Взеха ги…
— Как така? — Гералт почувства, че го обзема студен бяс.
— Взеха… ги…
— Как така са ги взели? — Вещерът сграбчи пазача за реверите. — Кой ги е взел, мамка му! Какво значи това, по дяволите?
— Разписката…
— Именно! — Гералт усети желязна хватка върху рамото си. Комендантката на стражата го откъсна от давещия се Гоншорек. — Именно! Покажи разписката!
Вещерът нямаше разписка. Беше останала в торбата му. Торбата, която съдът беше конфискувал като аванс за плащане на съдебните разходи и предполагаемите глоби.
— Разписката!
— Нямам. Но…
— Няма разписка — няма депозит! — Комендантката не му даде да довърши. — Мечовете са ги взели, не чу ли? Сигурно сам си ги взел. А сега какво устройваш циркове? Искаш да измъкнеш нещо? Не става. Разкарай се оттук.
— Няма да си тръгна, докато…
Без да отслабва хватката си, комендантката издърпа Гералт и го обърна с лице към вратата.
— Заминавай.
Гералт го побиваха тръпки при мисълта, че може да удари жена. Но нямаше никакви задръжки по отношение на някой, който има рамене на борец, търбух като месно руло и прасци като тласкач на гюле, на всичкото отгоре пърдящ като муле. Отблъсна комендантката и с всички сили я халоса в челюстта. С любимото си дясно кроше.
Останалите застинаха, но само за миг. Още преди комендантката да се стовари върху масата и да разплиска наоколо боба и лучения сос, вече бяха на шията му. Вещерът без никакви колебания размаза носа на едната, а друга удари така, че зъбите ѝ изхрущяха. Две угости със Знака на Аард — стражарките полетяха като парцалени кукли, врязаха се в стойката с алебардите и я повалиха с неописуем трясък.
Получи удар в ухото от оплесканата със сос комендантка. Втора стражарка, същата онази с твърдия бюст, го сграбчи отзад в мечешка прегръдка. Вещерът ѝ вряза един лакът така, че стражарката взе да вие. Блъсна комендантката върху масата, вкара ѝ със замах още едно кроше. Измлати онази със сплескания нос в слънчевия сплит и я просна на пода, където тя започна да повръща. Друга удари в слепоочието, остриганият ѝ тил се блъсна в една колона и тя омекна, а очите ѝ моментално се замъглиха.
Но имаше още четири на крака. И дойде краят на преимуществото на вещера. Първо получи удар отзад по главата, веднага след това и в ухото. После в кръста. Една от стражарките му подсече краката, а когато той падна, две се стовариха върху него, притиснаха го към земята и го заудряха с юмруци. Останалите не пестяха ритниците си.
Гералт отхвърли една от просналите се върху него, като я удари с чело в лицето, но в следващия момент друга зае мястото ѝ. Комендантката — досети се вещерът по капещия от нея сос. Тя стовари юмрука си върху зъбите му. Гералт изплю кръв в лицето ѝ.
— Нож! — закрещя комендантката, мятайки остриганата си глава. — Дайте ми нож! Ще му отрежа топките!
— За какво ти е нож? — извика друга. — Аз ще му ги отхапя!
— Стойте! Оставете го! Какво значи това? Спрете, казах!
Гръмкият и предразполагащ към подчинение глас се промъкна през глъчката на битката и отрезви стражарките. Те пуснаха Гералт от обятията си. Вещерът се изправи с усилие, като кривеше лице от болка. Видът на полесражението донякъде му оправи настроението. Огледа постиженията си не без удоволствие. Стражарката, лежаща до стената, вече беше отворила очи, но все още не можеше дори да седне. Втората, превита, плюеше кръв и опипваше с пръст зъбите си. Третата, с разбития нос, се мъчеше да стане, но постоянно падаше, като се подхлъзваше в собственото си повръщано, в което се виждаха парченца боб. От цялата шесторка само половината се държаха на краката. Така че резултатът можеше да се нарече задоволителен. Дори като се има предвид фактът, че ако не беше външната намеса, той самият щеше да получи сериозни поражения и не беше ясно дали ще може да се изправи на крака със собствени сили.