Първият закон

— Знаеш ли, Фран, ако наистина искаш още едно бебе, трябва да бъдеш подготвена да се справяш с повръщания.

— Мога да се оправям с това — рече тя през рамо. — Просто не ми се слуша, та камо ли да го спрягам непрекъснато.

Харди подхвана идеята:

— Аз повръщам, ти повръщаш, той, тя, то повръща…

Трея се появи ненадейно от кухнята.

— Кой иска още едно бебе?

Десет минути по-късно вече се бяха настанили удобно край правоъгълната маса, която заемаше почти цялото пространство в малката кухничка — кафе за семейство Харди, чай за семейство Глицки. Рейчъл задрямваше и бе готова за креватчето, но Франи и Трея не проявяваха никакво желание да се упътят натам. Днешното лакомство бяха домашно приготвени ореховки, още топли, покрити с кокосови стърготини и лепкави от сладост.

— Невероятни са — каза Харди на Трея след първата хапка. — Не знаех, че обикновените хора могат да приготвят ореховки.

— Ейб може. Не че той е точно обикновен човек.

— Никак даже. Но щом може да приготвя такива неща, значи все пак го бива за нещо — отвърна Харди.

— И двамата сте много мили. А ти откъде си мислеше, че идват ореховките? — обърна се Глицки към Харди.

— Мислех, че се спускат право от небето, както манна в пустинята. Всъщност винаги съм си представял, че на вкус манната е нещо като ореховка. А вие? Сериозно ви питам. — Лицето му грейна при тази мисъл. — Я! Ореховки „Манна“! Хубаво име. Можем да ги продаваме като тези на госпожа Фийлдс. „Манна — ореховките на Ейб“. Можем да забогатеем…

— Някой трябва да го накара да млъкне — рече Франи.

— Добра идея, Диз — намеси се Глицки, — но няма да стане. Връщам се на работа в понеделник.

Трея го погледна предпазливо:

— Така поне се надяваш.

— Да. Надявам се — призна той.

— А защо да не стане? Всъщност колко време мина вече? — попита Харди.

— В понеделник стават тринайсет месеца, две седмици и три дни.

— Горе-долу — каза рязко Трея, — не ги е броил.

Последната година не бе добра за Глицки. Беше започнала с рана от куршум в корема му. Около месец след първоначалното лечение той се възстановяваше по план, разхождаше се насам-натам в инвалидна количка и гледаше да не взима нещата на сериозно. Тогава започнаха усложненията — вторична инфекция, накрая диагностицирана като перитонит, стана причина отново да се върне в болницата, където разви пневмония. Двойната инфекция за малко не го уби, в резултат на което той посрещна раждането на Рейчъл през август слаб и изтощен и това продължи чак до късна есен. Тогава изведнъж раната от куршума отказа да се затвори напълно. Чак до този февруари той почти не можеше да ходи и едва месец-два по-късно започна опити да влезе във форма.

Към края на май лекарите най-сетне решиха, че е готов да се върне на работа, но шефовете на Глицки му казаха, че временният началник на отдел „Убийства“ — лейтенантът, който го бе заместил — трябва да бъде преназначен, а в момента няма подходяща работа, отговаряща на неговия чин и опит.