Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Чепатият и небрежен към външността си седемдесет и четири годишен капацитет по правните въпроси Дейвид Фрийман нямаше да достави това удоволствие на Уейд Панос и на неговия наемен главорез Ник Сефия. Освен това той беше против проявите на слабост и болка при каквито и да било обстоятелства, особено в професионална среда. Затова дори Дизмъс Харди, който беше свидетел на случилото се, не разбра колко лошо бе ранен той. Колко го мъчеше болката и досега.
Отначало се опита да го скрие и от Роук. След като в продължение на шест дни безуспешно се опитваше да се свърже по телефона, тя най-накрая бе успяла да уреди резервация за вечеря за двама им в прословутия тузарски ресторант „Гари Данко“. Фрийман не искаше с хленчене да провали вечерта, която тя бе организирала с такова старание. Така че след успешното приключване на съдебното заседание и след дребния инцидент с Уейд Панос и Сефия той отказа да отпразнува успеха с Харди и от Съдебната палата пое право към къщи с такси, което спря, веднага щом се скри от поглед зад ъгъла. В апартамента си изпи шепа аспирин с щедра порция калвадос, напълни ваната с гореща вода и полежа в нея, преди да се повлече към леглото. Спа три часа и половина и се събуди от звука на будилника, който хвърли болезненото му тяло в състояние на замъглена съзнателност.
Отне му половин час да се облече, надмогвайки болката с огромно усилие, Фрийман се придържаше към отколешното си дълбоко вкоренено убеждение, че съдебните заседатели гледат с недоверие на хубавото облекло, затова шест от общо седемте му делови костюма бяха кафяви и старомодни. Седмият бе сиво-кафяв с марката на „Канали“, подарък от Роук за предишната Коледа. Облече него с червена копринена вратовръзка върху скъпа, ушита по поръчка риза с цвят на слонова кост. Единствено протритите мокасини от щавена кожа издаваха типичния Фрийман.
Когато Роук дойде да го вземе към седем, той се бе мобилизирал и си мислеше, че е напълно готов. Но тогава тя го изненада, или пък пищното му облекло изненада нея. Във всеки случай Роук се поотдръпна от прага, подсвирна одобрително, постоя така, искрено възхитена, после бързо пристъпи напред и го обгърна здраво с ръце.
Викът се изтръгна от гърдите му, преди да успее да го спре.
— Какво има, Дейвид? Добре ли си? Какво става?
Със стиснати зъби, той се бореше да се овладее, като дишаше през устата учестено и на пресекулки.
Два часа по-късно Фрийман се събуди след третата поредна кратка дрямка. Отново беше в леглото си, по пижама, а Роук седеше до него и държеше ръката му.
— Непременно трябва да те прегледа лекар — каза тя.
Той поклати глава:
— Само счупеното се поправя. А аз нямам нищо счупено.
— Но ти си ранен.
Той понечи да свие рамене, но после рече с разкривено лице:
— Утре ще танцувам. Само почакай.
Сложи ръка на врата си, няколко пъти бавно завъртя глава наляво-надясно и я погледна смутено:
— Чувствам се като пълен глупак.
— Защо? Вината не е в теб?
— Не. Но знаех с кого си имам работа. Трябваше да бъда нащрек. Преди години щях да съм подготвен.
— Подготвен да бъдеш повален от Ник Сефия?
Възрастният мъж, чиито години личаха до последната, кимна уморено.
— Устроиха ми капан.
— Как го направиха?
— Детска игра е с доверчива душа като мен. — Въздъхна отвратено. — Размених няколко думи със стария Панос, след като Дизмъс извади душицата на Сефия на свидетелската скамейка.
— И какво, за бога, те накара да го направиш?
— Високомерието — просто и ясно. — Последва още една въздишка. — Не можах да устоя на изкушението да позлорадствам, въпреки че мислех да го направя по-изискано — под формата на приятелско предупреждение за това, което ще последва оттук нататък.
Роук се подсмихна:
— Оттук и прякорът ти — господин Изисканост.
— Е, не успях да го заблудя много. После една групичка от неговите хора — Дик Крол също бе там. Знаеш го — адвокатът на Сефия. И Панос заедно с братчето си и едно от приятелчетата на Ник, виждал съм го в съда с него — някакъв мексиканец. Както и да е, всички стояха в коридора и обсъждаха нещо. Като ме видя да излизам от залата с Харди, Уейд ми махна над рамото на Ник да се приближа.