Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Едрият мъжага знаеше точно какво търси и къде се намира то. За две секунди измъкна охранителната камера над вратата на офиса. След още пет секунди държеше кафеникавата кожена кесия в ръка и се бе изправил.
Дръпна маската си и я хвърли на пода. Приятелчетата му също свалиха своите маски и ги напъхаха в джобовете на палтата.
— Хайде — рече едрият, — vamos. Да вървим.
Поведе ги навън и изгаси лампите. Беше на входната врата, почти се бе измъкнал, когато някой викна:
— Ей, почакай!
Мъжът с револвера се обърна. Чакането не бе част от плана. Планът бе да вземат парите и да се измъкнат от тъмния заключен магазин. Ако Силвърман дойдеше в съзнание, ако това изобщо станеше, те отдавна щяха да са се изпарили.
— Какво правиш, мамка му?
Третият мъж бе останал в задната част на магазина, надвесен над витрината с бижутата, които блестяха на меката светлина на нощната лампа.
— Тука има страхотни неща. Не можем просто да ги зарежем.
— Можем. Да вървим.
Едрият бе отворил вратата и оглеждаше улицата. Обърна се и прошепна настървено:
— Не ни трябва това. Да тръгваме. Хайде, хайде!
Мъжът в черно наистина тръгна, но не във вярната посока. Мина зад витрината, хвана стъклото и се опита да го повдигне.
— Трябва някъде да има ключ, може би е в него.
Откъм вратата се чу:
— По дяволите! Хайде!
Партньорът му дръпна пак стъклената витрина. Откъм улицата долетя шум.
— Мамка му! Хора.
Мъжете отпред се наведоха под прозорците от двете страни, докато две двойки преминаваха край магазина. Те спряха точно пред вратата. Гласовете им долитаха в магазина. Няма ли най-после да си тръгнат? Пот изби по челото на едрия и той я изтри с опакото на ръката си.
Извади револвера от джоба си.
Към първата група се присъединиха още хора и всички заедно поеха нанякъде, смеейки се.
Едрият надзърна навън, улицата изглеждаше чиста. Но отзад партньорът му държеше нещо в ръката си, навярно ключ, и го пъхаше в ключалката.
— Господи! Нямаме време за…
Оказа се напълно прав. Каквото и да беше, нямаше да имат време.
Силвърман явно бе дошъл в съзнание и бе натиснал някакъв бутон в задната стаичка. Целият свят се взриви от светлините и от ужасното неспирно пищене на алармата.
Облещил очи от внезапната ярка като ден светлина, едрият мъж отвори вратата докрай и закрещя:
— Хайде! Бързо, бързо!
Този път и двамата му партньори излязоха, забравили в суматохата за бижутата. Той самият се канеше да се обърне и да се втурне към улицата, когато долови някакво движение вляво от себе си. Там стоеше Силвърман с окървавено лице, хванал главата си с една ръка и стиснал с другата рамката на вратата за опора.
Едрият мъж видя как по лицето на собственика на заложната къща се изписа изненадата, когато несъмнено го разпозна.
— Аз… не мога да повярвам… — заекна Силвърман и това бе всичко, което успя да каже.
Разтърсвайки ядно и отвратено глава — планът им бе станал на пух и прах, — едрият мъж се надигна бавно, направи няколко крачки към стареца, сякаш възнамеряваше да си поговори с него. Той наистина проговори, но само за да изрече:
— Ах, дявол да го вземе, Сам!
После вдигна револвера и го простреля два пъти. Вторият куршум го прониза в сърцето.
Уличните светлини на „О’Фаръл“ се включиха точно когато Мат Крийд, помощник от специалния патрул на Трийсет и втори участък, зави от дълга пресечка и излезе на улица „Маркет“. Въпреки че работеше в участъка от по-малко от година, още щом чу алармата и видя двамата мъже да се втурват панически навън от магазина, Крийд разбра какво става.
— Хей! Спрете! — опита се той да надвика вятъра и алармата.
За негова изненада двамата спряха, колкото да го погледнат. Крийд отново извика, втурна се напред и посегна да разкопчае якето си, за да извади оръжието си от кобура. Не бе изминал и пет крачки, когато…
Тряс!
Това несъмнено бе звук от изстрел. Зидът зад гърба му се изрони и върху него се посипаха парченца от тухлите. Крийд се долепи до най-близката сграда. Още един мъж се измъкна от магазина на Силвърман. Делеше ги по-малко от половин пресечка. Крийд се изправи, отдръпна се от сградата, застана в светлината на уличната лампа и извика отново:
— Спри! Не мърдай!
Фигурата спря, рязко се извъртя към него и без никакво колебание протегна ръката си. Крийд мярна мимолетното проблясване на стоманена повърхност, чу силния изстрел и едновременно с това последва нов рикошет. За пръв път стреляха срещу него и за миг, докато нападателят му се втурна да бяга, Крийд отново се приведе и застина.