Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Мина му мисълта, че може би трябваше да продължи договора си с Уейд Панос. Добре би било в потискаща нощ като тази един от неговите огромни въоръжени помощник-патрули да го придружава, докато измине двете пресечки зад ъгъла до нощния сейф на Американската банка. Но двамата със Сейди бяха обсъдили въпроса и бяха решили, че подобен разход е неоправдан, още повече че Уейд пак бе вдигнал тарифата.
Макар частните патрули да вдъхваха сигурност, особено по пътя до банката, кварталът вече не бе привлекателен център за престъпниците. Изобщо не беше като преди. Вече повече от двайсет години не бяха чупили дори прозорец на магазина. Не, специалните патрули бяха лукс, от който не се нуждаеше и който не можеше да си позволи. Освен това градската полиция също патрулираше тук. Просто не толкова начесто.
Въпреки всичко Силвърман обмисли възможността да се обади в участъка и да помоли да му бъде изпратен придружител до банката. Но дори и да успееха да му пратят човек, щеше да се наложи да чака тук поне още един час. Може би трябваше да отложи цялата операция, но пък четвъртък, след играта на покер, беше денят, когато отиваше до сейфа. А и предната вечер бе направил един от най-големите си удари.
Той щракна нощната лампичка на витрината с бижутата. Стига се е мотал. Най-добре да приключва тук, че иначе ще прогизне по пътя до банката. Помисли си, че може би тази година той и Сейди трябва да се преместят и да си купят жилище в кооперация като онези, които бяха разгледали миналото лято в Палм Спрингс. А защо не и в Скотсдейл.
Само че, когато бяха там преди няколко лета, бе ужасна жега. А и всичките им приятели бяха тук, наистина ли искаха да ги изоставят, тях и синагогата? Какво щеше да прави в Палм Спрингс без Нат Глицки, който му беше като брат през всичките тези години? А Нат, който си имаше ново внуче, нямаше да се мести никъде. Сам обичаше Сейди, но тя предпочиташе книгите — беше страстен и саможив читател — и не обичаше игрите. Нат обаче си падаше по всякакви игри — табла, домино, скрабъл и всички игри на карти. За бога, та те дори си организираха турнири с награди! Всъщност Сам не искаше да се мести. Просто искаше дните отново да станат дълги.
— Стар пръдльо! — скастри се той на глас и поклати глава.
Отиде в задната стаичка, приклекна на едно коляно, набра комбинацията на сейфа и го отвори. Изненада се от дебелината на кафеникавата кожена кесия. Дръпна ципа и прокара палец по горния ръб на банкнотите — почти двайсет и две хиляди долара, повече от двумесечния му оборот, дори ако брои и таксата от игрите на покер. Такава сума не бе депозирал в сейфа от години.
Отново дръпна ципа и пъхна кесията във вътрешния джоб на сакото си. Огледа магазина за последно, грабна меката си шапка от поставката и я нахлупи здраво заради вятъра, който очакваше да го посрещне навън.
Загаси лампите и се върна обратно по средната пътека. Спря за последен път, огледа улицата и в двете посоки и не забеляза нищо подозрително. Пресегна се и отвори вратата.
Планът бе прост. Бързина и експедитивност. Носеха дебели палта, гумени ръкавици и скиорски маски, за да не бъдат разпознати. Нямаше да проговорят, преди да зашеметят Силвърман.
Старецът придържаше шапката си с една ръка, а с другата затваряше вратата след себе си, когато тримата мъже изскочиха от прикритията си във входовете от двете страни на витрината, нахлузиха маските и се нахвърлиха върху него. Най-едрият хвана вратата, а другите двама го стиснаха за ръцете, запушиха му устата, набутаха го вътре и го повлякоха по пътеката.
Светнаха лампата в задната стаичка. Старецът обаче бе освободил устата си и започна да вдига шум, да крещи по тях. Беше се посъвзел и се опитваше да не се предава без бой. Не че имаше някакъв шанс, но всяко забавяне би означавало шумна свада.
И тъй като свадата не влизаше в плана, едрият мъж извади револвер от джоба си. В действителност старикът оказваше доста силна съпротива, бореше се, извиваше рамене, сумтеше и ругаеше при всяко усилие. Понеже не спираше да се върти, първият удар с револвера улучи главата му отстрани и отскочи, но това бе достатъчно, за да го накара да застине за миг, сепнат от удара. Този едничък миг бе напълно достатъчен.
Следващият удар улучи Силвърман право в главата и той изгуби съзнание. Тялото му се отпусна тежко и нападателите го положиха на пода, където той остана да лежи неподвижно.