Кари Мора [bg]

Каридад Мора носеше две запотени чаши със студен ментов чай и — о, ДА! — едната бе за него, Бенито. Полъхна го свеж аромат както от напитката, така и от момичето. Старецът повдигна шапка. От нея също го лъхна аромат и той побърза да я върне обратно.

— Заповядайте, сеньор Бенито.

— Много благодаря, сеньорита Кари. Прекрасна си както обикновено. — Нищо чудно, че братовчедка й спечели титлата Мис Хавайски тропик на престижния конкурс в клуб „Ники Бийч“, помисли си Бенито. Самата Кари също можеше да се квалифицира за участие и да спечели с лекота, ако не бяха белезите по ръцете й. Всъщност те представляват просто вълнисти линии по гладката, златистокафява кожа. Като пещерни рисунки на виещи се змии. Преживените изпитания не ни загрозяват, напротив.

Кари се усмихна и Бенито разбра, че тя вижда в него мъжа, който е. Изпита лека омая, като от глътка силен ром, или от дръпване на марихуана. Навремето неговата Лупе го бе карала да се чувства така.

— Слушай, Кари — поде той.

— Да, сеньор?

— Трябва много да внимаваш с тези хора.

— Знам — погледна го право в очите тя. — Благодаря, сеньор Бенито.

Кари отиде до басейна и се загледа в поредицата мехурчета. После събу едната си обувка и натисна с крак главата на потопения Антонио. Той изплува, пръхтейки малко по-силно, отколкото бе необходимо. Беше облечен в прилепнала тениска, а на лявото си ухо носеше черна обица под формата на готически кръст.

Кари остави неговия чай на ръба на басейна. Антонио свали маската и се ухили.

— Грасиас, прелест моя!! Ей, трябва да ти кажа нещо! Намерих билети за концерта на Хуанес в „Хард Рок“! Страхотни места, на първите редове! Ако бяха още по-близо, щеше да падне от сцената, като те види. А после ще отидем да хапнем някъде. Навита ли си?

Но Кари вече клатеше отрицателно глава.

— Не, Антонио. Сигурна съм, че много момичета с радост ще дойдат. Аз не мога.

— Защо не?

— Защото си женен, ето защо.

— Миличка, знаеш, че това е само заради зелената карта. Та ние дори не…

— Съпругата си е съпруга, Антонио. Благодаря, но не.

И тя се упъти обратно към къщата, под пламенния взор на обожателя си.

— Благодаря за чая, Кара!

— Покажи малко маниери, Антонио — поправи го с усмивка Бенито. — За теб е принцеса Кара.

— Моля за прошка! Благодаря, принцеса Кара! — викна след нея Антонио.

Тя се засмя, но не се обърна.

Бенито отпи дълга глътка и остави чашата върху стената. Това бе много забавно. А и чаят бе освежаващ.