![Кари Мора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/0/kari-mora-bg-download.jpg)
Кари Мора [bg]
- Автор: Харрис Томас
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-619-02-0481-7
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кари Мора [bg]». Краткое содержание книги:
„С Кари Мора Харис прави онова, в което е най-добър — отвежда на едно пътешествие, от което ви полазват мравки, а напрежението ви кара да си гризете ноктите. Тази книга няма да ви остави да спите, нито да ядете. Тя просто крещи да бъде погълната наведнъж, заедно с кориците“. „Питсбърг Поуст Газет“
— Чувал съм, че е от Парагвай — вметна Марко. — Бил много лош човек.
— Не само лош, ами и луд — рече Бенито, като прибра тенекиената кутия с тютюн обратно в джоба на комбинезона си. — Веднъж, докато ровеше в къщата на Пабло край Богота да търси пари, гръмна един от своите в задника, защото бил твърде бавен.
— Ханс-Петер Шнайдер има доста бизнес тук — каза Антонио. — Държи бардаци в Маями — „Роуч Мотел“ и още един, край летището. Също и пийпшоу. Навремето въртеше два доста оборотни бара, „Лоу Грейви“ и „Конгрес“. Но здравните го спипаха, че сервира храна по стаите, и му отнеха лиценза за алкохол. Ченгетата по едно време го бяха погнали и за трафик на момчета и момичета, но му се размина. Сега не държи нищо на свое име, сякаш изобщо не съществува. Само минава от време на време да прибира парите.
Антонио често излизаше на риболов с местните полицаи и черпеше информация от първа ръка.
— Мога да намина за преглед на басейна утре след осем — рече сега, като допи чашата си. — Той има теч и ще проточа поправката, за да огледам наоколо.
— Кой отговаря за къщата сега? — попита капитан Марко. — Още ли е онзи Феликс?
— Същият — кимна Бенито. — Голямо говно е, но обича да се прави на баровец. Само шапката му струва 550 долара. Какво ти говори това? Хубавото е, че не забелязва много какво става около него. Икономката обаче е много хубаво момиче. Екстра класа.
— Тук съм съгласен — подкрепи го Антонио.
— Но не бива да остава под един покрив с Ханс-Петер Шнайдер.
— Няма — кимна Антонио. — Чух се с нея по телефона и разбрах, че ще спи другаде.
— Не ми харесва, че тоя тип изобщо я е видял — поклати глава Бенито.
— Добре, отидете утре — каза капитан Марко. — Аз ще изкарам лодката в залива към девет, да залагаме капани за раци. Ще застанем така, че да имаме видимост към къщата. Стане ли напечено, нека Бенито си махне шапката и си повее с нея. Това ще е знак да влезем, за да ви измъкнем. Ако сте с вдигнати ръце, нека уж случайно си събори шапката от главата. Може да нахлуем с огън, така че чуете ли мотора да приближава, стойте ниско. И не се правете на герои. Дон Ернесто иска само да знае какво става в къщата.
На запад, над Евърглейдс се бяха скупчили буреносни облаци. В недрата им просветваха мълнии. На изток сградите на Маями белееха като върха на айсберг.
Край лодката за раци изплува една ламантина, за да си поеме въздух. Тя се вслуша в тихото дишане на малкото до себе си. После, удовлетворена, потъна отново.
Шеста глава
Рано на другия ден Бенито влезе заедно с градинарите в двора на голямата къща на залива Бискейн. Към средата на утрото плевеше бурени откъм страната на морето, когато чу приближаването на туристическо корабче. Той хвърли поглед към терасата на втория етаж. Там Умберто, един от главорезите на Ханс-Петер, облечен в черна прилепнала тениска, изкарваше прашасала кинокамера. Той също бе чул корабчето.
Бенито виждаше дулото на карабината AR-15 да стърчи три пръста над парапета на терасата. Обветреният градинар поклати глава. Колко са небрежни младите. Но не, това са старчески мисли. Виновна е не младостта на Умберто, а неговата глупост, която той никога няма да надрасне.
— Да не забравиш и рефлектора — извика Феликс на Умберто от своя стол в климатизираната вътрешност на къщата. Феликс, със своята 550-доларова панамска шапка, изработена всъщност в Еквадор.
Заливът Бискейн се простираше сиво-зеленикав под облачното небе, а от другата му страна, отвъд шестте километра вода, се издигаха небостъргачите на централен Маями.
Туристическото корабче все се още намираше на известно разстояние и се движеше бавно покрай именията на знаменитостите. Имаше широка палуба за наблюдение, а от високоговорителите му се носеше популярна мелодия. Екскурзоводът на младини бе работил като викан по панаири и сега усиленият му глас отекваше от къщите, много от които бяха със спуснати кепенци за през лятото.
— Отляво виждате дома на естрадния могул Грийни Пардий. Ако се вгледате внимателно, ще видите слънцето да се отразява от цяла стена златни плочи, красящи вътрешността на неговата бърлога.
Корабчето почти се изравни с Бенито и той можеше да различи бледите лица на туристите, опасали борда.
Екскурзоводът пусна музиката от филма „Белязаният“ и продължи на нейния фон:
— А тук се крие една по-мрачна история. Сградата с овехтелите зелени сенници, с избелелия ветропоказател и обраслата хеликоптерна площадка, някога е принадлежала на Пабло Ескобар — прочутия наркобарон, натрупал безброй кървави милиони, преди да падне убит от полицията на един покрив в Колумбия. Сега в нея не живее никой и тя се дава под наем за филмови продукции, в очакване на новия си собственик. Момент, май извадихме късмет! Изглежда, тъкмо в момента текат снимки! Някой да забелязва знаменитости из двора?