Кари Мора [bg]

Пета глава

— Дон Ернесто иска да знае какво става в старата къща на Пабло — рече капитан Марко. — Кога можем да проверим?

Той седеше заедно с още двама мъже под открития навес край кея. Беше ранна вечер и бризът играеше с флагчетата на товарните кораби, акостирали по река Маями. Лодката на капитан Марко се триеше със скърцане в пристана, отрупан с капани за раци.

— Мога да отида заедно с градинарите утре в седем сутринта, стига бусът на Клаудио да потегли — предложи Бенито. — По договор ни пускат там всеки две седмици, за да кастрим дърветата и да косим тревата.

Бенито беше стар, с живи очи и жълтеникава, сякаш издъбена кожа. Той извади пакет тютюн и ловко сви перфектна цигара. Запали я с клечка кухненски кибрит, която драсна в нокътя на палеца си.

— Хесус Виляреал твърди, че златото е в къщата — каза капитан Марко. Той лично го докарал за Пабло през осемдесет и девета година. А според Дон Ернесто филмовият екип, който сега уж снима вътре, е само параван. Всъщност копаели да търсят съкровището.

— Хесус беше свестен тип и разбираше от плаване — отбеляза Бенито. — Мислех, че е умрял заедно с Пабло. Мислех, че всички са умрели освен мен.

— Ти си твърде голям гад, за да умреш — намеси се Антонио, като наля питие на стареца от бутилката на масата. Антонио беше двайсет и седем годишен, атлетичен, спретнат в своята тениска с логото на фирма за поддръжка на басейни.

Тримата мъже под навеса подработваха допълнително, като държаха под око Маями и информираха своя шеф в Картахена. Всички носеха еднаква татуировка, но на различни места по тялото. Тя изобразяваше камбанка, окачена на рибарска кука.

От един ресторант надолу по реката, на фона на открояващия се силует на Маями, се носеше музика.

— Кои са онези, дето копаят? — попита Антонио.

— Ханс-Петер Шнайдер и хората му — отвърна Марко.

— Вие виждали ли сте някога Ханс-Петер Шнайдер? — попита Бенито. — Аз съм. Първия път като го видиш, може да ти изкара ангелите. Но след като посвикнеш, изглежда просто като надървен член с очила.