Кари Мора [bg]

— Какво правиш тук?

— Внесох покупките.

— Изчезвай на майната си! — излая Умберто и се обърна към Кари. — Нали ти казахме. Никакви външни хора в къщата.

— Внимавай какъв език държиш пред дамата. И по-добре другия път ти излез да й помогнеш, стига да можеш да вдигнеш торбите.

Това не беше умна реплика. Но понякога възрастните мъже не държат сметка колко умни са репликите им, стига да им доставят удоволствие. Едната ръка на Бенито бе скрита зад нагръдника на комбинезона му.

Умберто нямаше представа какво държи Бенито там. Всъщност Бенито държеше 45-калибров колт 1911А1, преработен за стрелба с патрони.460 Роуланд — подарък от неговия любящ племенник, който обичаше да пръска с него дини по стрелбищата. Бенито го носеше зареден и на предпазител.

Умберто прецени, че лицето на възрастния мъж изглежда леко налудничаво, затова поясни:

— Забранено й е да пуска хора в къщата. Може да я уволнят. Искаш ли да кажа на шефа?

— Благодаря, сеньор — обърна се Кари към Бенито. — Всичко е наред. Ще се справя оттук нататък.

— Да не се повтаря — рече старецът в лицето на Умберто и напусна кухнята.

По-късно следобед голямо ято риба каранкс се надигна от дълбините с рев като от локомотив, гонейки кефали в подножието на стената, където Бенито работеше със своята мотика. Бенито се приведе над високия до пояс зид, за да види преследването. Мощните хищници пореха водата с раздвоените си опашки, а във въздуха летяха по-дребни риби и парчета от тях, изпълвайки въздуха с остър мирис. Също като нас, рече си Бенито. Гонят се до дупка също като нас.

През подметките на обувките си можеше да долови вибрациите на машините, идващи от мазето на къщата.

После треперещата почва под мотиката му изведнъж поддаде. Пръстта пропадна и цопна някъде дълбоко долу. В моравата досами стената се разкри дупка приблизително с размерите на шапката му. На метри под нея се забелязваше проблясъкът на черна вода, надигаща се и спадаща заедно с вълните. Той отстъпи назад към бетонираната площадка. Можеше да чуе под себе си клокоченето на морето, изпускащо през дупката дихание с мирис на развалено месо.

Бенито хвърли поглед към терасата на къщата. Феликс беше там и се разправяше с Умберто, обърнал гръб към градината. Бенито извади от джоба си мобилен телефон, коленичи край отвора и включи светкавицата. После със забележителна за възрастта си ловкост мушна ръка вътре, извърна нос от миризмата и направи две бързи снимки на пространството, което не можеше да види.

Феликс продължаваше да говори на терасата. Бенито цъкна с език към Антонио, който отпиваше от чая си, без да излиза от басейна. Антонио остави чашата и бързо се присъедини към него. Двамата отидоха зад съблекалните, където имаше скупчени керемиди и плочи за настилка.

— Помогни ми да вземем една плоча. Ще покрием с нея дупката, а после ти ще си продължиш работата — рече Бенито.