Кари Мора [bg]

— Claro, senor.7

— Иди в градината отпред да помогнеш на останалите.

Антонио тъкмо вадеше индикаторна боя за течове от сандъчето с инструменти, когато Феликс го доближи.

— Събирай си нещата. Вече приключи за днес.

— Все още не съм открил теча.

— Събирай ги и изчезвай, казах. Ще те повикам пак, щом пак ми потрябваш.

Антонио изчака Феликс да се обърне, преди да си свали плавниците. Отдолу на стъпалото му бе татуировката — камбанка, окачена на рибарска кука, редом с кръвната му група. Той бързо си нахлузи обувките.

Вътре в къщата Кари бе пуснала голямото бяло какаду от клетката. То стоеше върху китката й и оглеждаше с интерес обеците на ушите й, когато на страничния вход се позвъни. Тя мина покрай драпираните мебели и музикалния автомат и отиде да отвори, все още носейки птицата. На прага стоеше Антонио.

— Слушай, Кари — рече той, като се озърна неспокойно. — Трябва да се махнеш оттук. Засега не прави нищо, преструвай се на сляпа и глуха, докато не те отпратят. Чуваш ли ме? Ако до края на деня не те уволнят, кажи, че трябва да отнесеш папагала, защото прахът му вреди. А щом се прибереш у дома, разболей се от грип и повече не се вясвай.

— Пипни го, мамче — изграчи птицата.

Феликс се появи забързано иззад къщата.

— Казах ли ти да си разкараш задника оттук?

— С тази уста ли целуваш майка си? — не му остана длъжен Антонио.

— Просто се омитай — заповяда Феликс и се отдалечи, ровейки съсредоточено в мобилния си телефон.

Пикапът на Антонио бе паркиран до буса на градинарите. Трима от тях събираха на купчина опадали палмови листа, а четвъртият косеше с тример около дългата алея за коли. Докато хвърляше оборудването си в багажника, видя Кари да стои на прага на къщата, с клетката за папагала в ръка. Тя се усмихна и му помаха за довиждане.

А в задния двор Феликс припряно набираше един номер на телефона си.