Виенското братство [bg]

Глава 7

Фредрик още беше в спалнята на Бьорн Алфсен, когато пристигна техническият екип. Беше прекарал времето в разглеждане на етажерката с книги. Най-отгоре имаше голяма купчина със стари тефтери, разпечатки от уебстраници и копия на статии, призоваващи към борба срещу упадъчната безбожна идеология, която според общността заливаше цялата страна. Но откри също готварски рецепти, псалми и записки за проповеди. И един прашен мобилен телефон.

Четирите средни рафта бяха изненадващо празни. Имаше по две снимки на всеки. Фредрик ги беше разгледал внимателно.

Пасторът беше на всяка от тях, но хората с него на снимките бяха различни. Беше красив летен ден, а той стоеше пред обляната от слънце къща, в която в момента лежеше мъртъв. Червената му риза на райета беше разкопчана на гърдите, а Алфсен присвиваше очи срещу слънцето. Твърде почернялата му кожа беше като на старец. На снимката имаше няколко деца. И двама мъже на около трийсет. Мъж и жена. Анете и Вилям. Вилям изглеждаше на около две-три години, така че снимката вероятно беше направена миналата година. Усмихнатото русо момче стоеше точно пред Алфсен. Носеше зелени къси панталони и твърде широка тениска с надпис „Господ е Пастир мой“. Алфсен беше отпуснал ръце върху раменете на момчето, докато майка му седеше на един стол отстрани и държеше ръката на сина си в скута си. Фредрик знаеше, че тя е на не повече от двайсет и седем, но до авторитетния пастор изглеждаше като малко момиченце. Очите й бяха ясни и широко отворени, явно слънцето не я заслепяваше както другите двама. Носът й хвърляше сянка върху тясното лице. Дългата светла коса на Анете се спускаше свободно по раменете й. Беше облечена в бяла пола. Коленете й бяха прибрани, краката — боси. Беше много красива. Млада руса версия на майка си.

Религиозни наръчници, книги с псалми и няколко библии бяха наредени на купчина на най-горния рафт. Една от книгите се различаваше от останалите. На старата корица беше изписано Die Bibel[8] със златен шрифт. Фредрик внимателно я извади и я разтвори. Някой беше написал на вътрешната страна на корицата със старомоден почерк: „Professor Е. Brinch. Unsere tiefste Dankbarkeit. Der Wiener Gesellschaft für Rassenpflege. Wien 1936“[9].

Фредрик се обърна към жената от техническия екип, която разглеждаше тялото на Алфсен. Макар и с гръб към него, тя сякаш усети погледа му.

— Със сигурност е мъртъв от половин денонощие — каза тя, докато внимателно докосваше тялото. — Застрелян е от упор, но оръжието не е било допряно до убития. Бих казала, че разстоянието е било между пет и петнадесет сантиметра.

Насочи пинсетата към следите от сажди около отвора на раната.

— Малък калибър, но достатъчен, за да може куршумът да премине през целия череп.

Въпреки че предпазният й костюм я покриваше цялата, той я позна от други местопрестъпления. Не се сещаше обаче за името й.