Виенското братство [bg]

— Всичко е наред.

Полицаите застанаха с автоматите си в коридора от двете страни на вратата. Спуснаха предпазителите пред лицата си и зачакаха сигнал.

Чу се само леко изпукване, когато вратата се плъзна. Светлината вътре бе заслепяваща. Фредрик примигна, сетне успя да отвори широко очи. Двамата униформени вече бяха вътре и тичаха приведени покрай двете стени, а оръжията им бяха готови за стрелба. Андреас стоеше на вратата, вдигнал пистолета пред гърдите си.

Помещението беше с размерите на класна стая. Стените и тавана бяха боядисани в крещящо бяло. Светлината идваше от тавана, където имаше две редици непокрити тръбни лампи. Локвата кръв много ясно се очертаваше върху сивия, наскоро полиран балатум. Край стените бяха наредени маси с епруветки, пипети, натрошени стъкла, пинсети, пластмасови подложки и други съоръжения за изследователска дейност. В шкафовете отгоре бяха сложени колби, везни, прозрачни пластмасови чаши и още колби в пластмасови стойки. Под масите имаше хладилници и газови бутилки.

Беше лаборатория. В дъното на стаята имаше притворена врата. Униформените нахълтаха в помещението.

— Чисто е! — изкрещя един от тях.

Фредрик си свали жилетката. Беше жаден. Сърцето блъскаше в гърдите му. Дишаше учестено. Беше потен.

— Какво е това място, по дяволите — каза Андреас на висок глас. — Едва ли са си правили литургиите тук.

Фредрик помоли един от полицаите да предупреди Сюне, че им трябва технически екип.

— И някой, който разбира от химия. Някой, който да ни обясни какво е това тук, да му се не види!

Той клекна пред един от хладилниците. Внимателно открехна вратата. Беше празен. Провери следващия. Провери всички. Бяха празни.