Виенското братство [bg]

— Знаеш ли, аз го намерих. Абсолютно безпомощен, прегърнал кофа за боклук в една от стаите за разпит. — Кос гледаше през Фредрик, сякаш той беше въздух. — Не разбираш ли, Сюне? Момчетата говорят. Един полицай трябва да знае на кого може да разчита. И всички бяхме на едно мнение, а именно че Байер трябва да бъде държан настрана от важните случаи, които биха могли… да доведат до обществено недоволство. Дори той беше на същото мнение, ако не се лъжа? — Кос се облегна на клатещия се стол и скръсти ръце. — Не можем да рискуваме с него на място, пълно с трупове.

Сюне поклати глава.

— Такива глупости плямпаш, Себастиан. Фредрик беше обявен за здрав. Много добре го знаеш. — Прехвърли погледа си към Фредрик. — Искаш ли да кажеш нещо?

— Не. Ти ме помоли да дойда. Дойдох. Нямаше да имам нищо против да си прекарам едно спокойно лято… — каза той и се обърна към Кос —… зад бюрото в Грьонланд. И да си гледам случая с изчезналите хора. Единственият проблем е, че жената и детето, които издирвам, са живели тук. Така че по някакъв начин това се превърна в моя работа.

Кос погледна недоверчиво към Сюне. Тя се покашля в знак на подкрепа към Фредрик.

— В Сулру са живели членовете на общността „Светлината Божия“. Анете Ветре е била част от нея.

— Дъщерята на Ветре от Християнската народна партия? Мамка му.

Десет минути по-късно Фредрик се срещна с Андреас отвън. Засмян, Фредрик му разказа как пребледнелият до смърт Кос се обадил на главен комисар Неме, за да го информира, че дъщерята и внукът на един от най-успешните политици в страната са изчезнали безследно. Не приел новината никак добре.