Виенското братство [bg]

Глава 6

Едри дъждовни капки се разбиваха в предното стъкло. Чистачките се плъзгаха по него като размахани весла и изтласкваха водата. Фредрик едва успя да зърне нивите в Маридален, преди да профучат надолу по пътя. Край руините на църквата „Света Маргарета“ откъм северната част на езерото Маридалсване младият служител на реда зад волана изключи синята лампа и намали скоростта. Бяха изминали вече две седмици от деня на Свети Йоан[7], ала въпреки това цареше непрогледен мрак.

Тази вечер дори колоездачите, свикнали с лошото време, си бяха останали вкъщи.

Отклониха се от главния път. Малко по-надолу по склона нивите свършиха и преминаха в гъста смърчова гора. Чакълест път водеше през гората. Скоро след това дърветата се оцветиха в сини и червени отблясъци от премигващите светлини. Спряха зад дълга колона от полицейски коли и линейки.

— Благодаря, че ме докара — каза Фредрик и си взе дъждобрана от задната седалка.

Студеният въздух и дъждът притъпяваха миризмата на мокра земя и мъх.

Ниска фигура със светла коса, оформена в скована прическа, му помаха да отиде при нея под един гъст смърч. Това беше инспектор Сюне Йоргенсен.

— Добър вечер — каза задъхано Сюне.

Запалката й блесна, тя се поизправи и дръпна дълбоко от цигарата, която припука. Закръгленото лице с малък плосък нос и негримирани очи за момент доби много доволен вид. Затърси в дъждобрана си джоб за кутията цигари.

— Нима това е добра вечер? — попита той.

— Става дума за изключително брутално престъпление, Фредрик. Имаме петима мъртви. Застреляни са от малко разстояние с по няколко куршума. Един е по пижама и, изглежда, е бил убит в собствената си спалня. Няма ранени, няма оцелели.