Виенското братство [bg]

В най-големия полицейски участък на Норвегия имаше трима богове в Отдела за насилствени и сексуални престъпления. Всевишният беше главният комисар Трун Антон Неме. Рядко се показваше, но винаги кръжеше над тях. Виждаше всичко, можеше да си затвори очите за най-големите пропуски, а в същото време да се нахвърли на някого заради най-незначителната грешка.

Неме обаче не обичаше да си цапа ръцете. За тази цел си беше избрал двама подчинени. Едната беше Сюне Йоргенсен. Беше преминала през всички степени на синята униформа и се беше изкачила до върха на кариерата си. Другият беше Себастиан Кос.

Стройният юрист никога не криеше, че подарява на полицията само няколко години от живота си. Беше роден да притежава власт, да печели много пари и да бъде влиятелна личност. Тялото му беше добре сложено. На главата, в която протичаше бързата му мисъл, растеше буйна права златиста коса. Лицето му беше тясно, с чиста кожа, а в интернет пространството беше известен като Леголас.

Тази двойка на противоположни личности беше назначена на престижната позиция да разследва убийства, насилствени престъпления и всякакви други злодеяния, които биха извършили жителите и туристите в Осло.

В едно нещо главен комисар Неме можеше да е сигурен. Двамата инспектори никога нямаше да се обединят срещу него. Бяха ин и ян[10]. Супермен и Лекс Лутор[11].

— Йоргенсен! Какво прави Фредрик Байер тук, по дяволите? Мамка му, не можем да оставим психически нестабилни полицаи да се размотават на местопрестъплението. Мислех, че съм го закотвил зад бюрото в Грьонланд[12]. — Говореше високо. Гласът му беше плътен. Фредрик застана на входа на палатката, загледан в костюмирания гръб на Себастиан Кос. С два удара можеше да го повали на земята.

— Нека изясним нещо — извика ядосано Сюне, която на ръст стигаше едва до гърдите на инспектора. — Фредрик е моя отговорност. Има пълното ми доверие. Така че можеш да вървиш по…

Прекъсна ги шумното прокашляне на Андреас. Беше в палатката заедно с останалите полицаи, които до един бяха потърсили спасение в ъгъла, при масивните термоси. Андреас се усмихна криво и насочи пръст към Фредрик, който влезе вътре.

— И аз се радвам да те видя, Кос — каза мрачно Фредрик.

Полицейският инспектор изръмжа нещо в отговор.

— Чудесно — каза Сюне. — Всички вън. Фредрик, ти остани. Себастиан… — Погледна го строго.

Останалите полицаи недоволно минаха покрай Фредрик и излязоха навън в нощта. Само Андреас срещна погледа му.

— Ама че задник — измърмори той, достатъчно силно, за да го чуе Кос.

Фредрик и Кос се отпуснаха край избелялата маса за къмпинг. На нея някой беше надраскал пенис с големи топки. Фредрик прокара пръст по неравните драскотини и вдигна поглед. Сюне сипа в чашите няколко големи лъжици кафе на прах и вряла вода от термос. Много добре знаеше, че Кос предпочита чай.