Виенското братство [bg]

Фредрик погледна през рамо. Седем-осем полицаи и Кафа претърсваха запазената част от плевнята. Все още беше горещо от пожара и тя си беше свалила пуловера. Сега си вършеше работата по бяла прилепнала тениска с петна от пот под мишниците.

— Според съседите тук живее някакъв самотен селянин. Огромен като мечка. Затова смятаме, че става дума за същия човек — каза Фредрик. — Скарен. Казвал се Скарен.

От вида и миризмата на разпорения мъж му призля. Отдалечи се. Кафа седеше до купчина плочки и оглеждаше стените на плевнята.

— Откри ли нещо?

Тя сви рамене.

— Горе има помещение с отвор, от който се вижда Сулру. Мисля, че оттам са наблюдавали.

Дупка с размери около метър на метър зееше в стената на близо два метра над тях. Отвън се мяркаха короните на дърветата надолу по хълма. Стръмна стълба водеше до помещението. Изпука под тежестта му.

Кафа беше права. Това място бе послужило за наблюдателен пост. Веднага го разбра. Старият кабел, който се спускаше от покрива, беше прерязан. Нов бял кабел беше свързан към оголения меден проводник, а щепселът беше включен в голям разклонител на отвора. До разклонителя имаше ясни следи в прахта. Следи от стойка. От тези, които се ползват, за да се закрепи далекоглед или камера.

През дупката в стената видя дървената къща, поляната и плевнята на имението Сулру. Разстоянието бе около километър. Оттук имаше прекрасна видимост. Щеше да извика, но триумфиращият глас на Кафа го изпревари.

— Фредрик. Фредрик! Ела да видиш!

Точно под него тя беше коленичила върху купчината от плочки и чакъл.

— Ето защо убиецът се е върнал. Търсел е това тук!

От слабата светлина не можеше да види какво държеше във въздуха.

— Беше тук. Сред чакъла — извика тя. — Някаква чантичка. Вътре има телефон. И карта.