Приключението със строителния предприемач от Норуд

— Но какво е това? — най-после се окопити Лестрейд. — Какво правехте вие през цялото време тук?

Олдакр се изсмя неловко, като се отдръпна бързо от ядосаното почервеняло лице на детектива.

— Не съм сторил нищо лошо.

— Нищо лошо ли? Вие сте направил всичко, зависещо от вас, за да бъде обесен един невинен човек. И ако не беше този господин, вие щяхте да постигнете целта си!

Подлото същество започна да хленчи.

— Уверявам ви, господине, това беше само шега от моя страна.

— Шега ли? Нима? Дълго ще се смеете над тази шега! Уверявам ви, господин Олдакр.

След като полицаите го отведоха, Лестрейд се обърна към моя приятел:

— Господин Холмс! Аз не мога да говоря пред останалите, но пред доктор Уотсън мога да изразя чувството си на възхищение от вашата работа и да изкажа мнението си, че това е най-блестящата ваша идея, която ще ви донесе безспорно признание! За мен е тайна как стигнахте до този извод, но както и да е, вие спасихте живота на един невинен човек и избегнахте един огромен скандал, който би зачеркнал името ми от списъците на Скотланд Ярд!

Холмс се усмихна и потупа Лестрейд по рамото.

— Не само, че името ви няма да пострада, ами ако измените малко рапорта си, бихте могъл да направите така, че то да се прослави!

— Как, нима не искате вашето име да бъде посочено като главно действуващо лице в цялата работа?

— За мен удоволствието беше да открия престъпника, Лестрейд. Може би след време, ако позволя на своя ревностен летописец — тук Холмс се обърна към мен, — той ще има грижата името ми да прогърми из целия континент. А сега да разгледаме леговището, което си е устроил нашият свидетел, или ако искате, Лестрейд, обвиняем?

С доста майсторство и въображение, с помощта на специално приспособени летви-, Олдакр беше измайсторил хитро укритие, което се снабдяваше с въздух от специални прорези на височината на горния корниз. Имаше легло и запас от храна и вода, няколко книги и листове за писане, както и няколко запечатани плика с документи. Когато напуснахме скривалището, Холмс каза:

— Ето ползата да бъдеш строител. Можеш сам да си направиш такова скривалище, без хората, които живеят наоколо, й да подозират. Освен, разбира се, твоите съучастници. Аз мисля, Лестрейд, че нашата икономка също попада в списъка на лицата, които трябва да задържите!

— Ще послушам съвета ви. Но по какъв начин, господин Холмс, открихте всичко това?

— Аз бях убеден, че нашият храбрец се крие в къщата. Когато премерих с крачки коридорите и видях, че горният е с шест крачки по-къс от съответния долен, на мен ми стана ясно къде е скривалището. Предположих, че Олдакр не ще има смелост да продължи да стои скрит след виковете за пожар и след миризмата на изгоряло, която постигнахме със сламата. Ние можехме да го хванем като разбием стената, но за мен беше по-забавен начинът, по който го принудихме да излезе сам. Освен това, трябваше да ви заплатя, драги Лестрейд, за сутрешното ви държане.

— Вие безспорно ми върнахте монетата, господин Холмс. Но по какъв начин разбрахте, че той изобщо се намира вкъщи?