Приключението със строителния предприемач от Норуд
- Автор: Конан Дойл Артур
- Серия: the return of sherlock holmes #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключението със строителния предприемач от Норуд». Краткое содержание книги:
Външно Холмс изглеждаше спокоен, но цялото му тяло трепереше от вътрешно напрежение.
— Така е, Лестрейд! Ами кой направи това важно откритие?
— Икономката, госпожа Лангсинтън, обърнала вниманието на полицая, който е бил дежурен през нощта.
— Къде е стоял полицаят?
— Той не е излизал от спалнята, където е било извършено престъплението и е пазел никой нищо да не пипа.
— Защо полицията не е видяла вчера това петно?
— Ние не виждахме причина да изследваме така грижливо това предверие. Освен това тази част на къщата не представляваше интерес за нас.
— Да, да, разбирам ви. Предполагам, че петното и вчера е било там? — запита Холмс.
Лестрейд погледна Холмс с такъв поглед, като че ли въпросът му беше отправен от луд човек. Признавам, че и аз бях учуден от този странен въпрос.
— Да не би да мислите, че Макфарлан се е измъкнал нощес от затвора и е дошъл да потвърди уликите срещу себе си? — изръмжа Лестрейд. — Каня всеки експерт, който посочите вие, за да установи идентичността на отпечатъците.
— Това безспорно е отпечатък от палеца на Макфарлан — каза Холмс.
— Е, достатъчно — рече Лестрейд. — Аз съм практичен човек, господин Холмс, и когато имам в ръцете си очевидни доказателства, правя последното заключение. Ако имате да ми кажете нещо, ще ме намерите в ресторанта, където смятам да напиша моя рапорт.
Холмс явно се успокои, въпреки, че по лицето му още играеше веселото изражение.
— Скръбно откритие, нали, Уотсън. Но аз съм сигурен, че именно то ще ни даде възможността да измъкнем нашия клиент от ръцете на палача.
— Приятно ми е да слушам това. Аз се боях, че всичко вече е загубено.
— Едва ли бих казал това, Уотсън. Просто считам, че в тази важна улика има нещо, някакъв сериозен недостатък.
— И какъв е той, Холмс?
— Аз зная само едно, Уотсън. Когато вчера изследвах това предверие, петното го нямаше на стената! А сега да се поразходим малко на слънце.
Нищо не разбирайки, онемял от това, което каза Холмс, аз го последвах в градината със сърце, стоплено от надеждата. Приятелят ми обиколи къщата, като внимателно се взираше във всички стени. Обиколихме отново вилата. После влязохме вътре. Холмс изследва вътрешността от зимника до тавана. Повечето от стаите не бяха подредени, но Холмс се мушна навсякъде. Най-после стигнахме до края на един коридор, на който излизаха три необитавани стаи.
— Наистина, Уотсън, в този случай ние се срещнахме с единствени по рода си обстоятелства. Рядък случай! Мисля, че сега е момента да извикаме Лестрейд. Той се посмя достатъчно за наша сметка, нека сега, ако правилно съм решил загадката, ние да се посмеем над него. Да, мисля, че правилно съм решил този случай!
Инспекторът от Скотланд Ярд все още пишеше в ресторанта на хотела, когато влязохме там.
— Доколкото разбрах, вие пишете рапорт за това престъпление? — попита Холмс.
— Да.
— Нямате ли чувството, че всичко това е преждевременно? Не зная защо ми се струва, че вашите улики са непълни?
Лестрейд отлично познаваше моя другар, за да не обърне внимание на думите му. Той остави перото и загледа Холмс с любопитство.
— Какво искате да кажете, господин Холмс?
— Само това, че има още един важен свидетел, когото не сте видял.
— Можете ли да го представите?
— Мисля, че мога.
— Тогава представете го, моля.
— Ще използувам цялото си умение. Колко полицаи имате?
— За сега трима.
— Прекрасно! — извика Холмс. — Бихте ли ми казал какви хора са те: имат ли здрави гласове, едри и силни ли са?
— Без съмнение те отговарят на тези характеристики. Само не мога да разбера защо са ви затрябвали гласовете им?
— Сигурно ще успея да ви покажа нещо твърде забавно — отговори Холмс. — Моля, повикайте хората си и да тръгваме.
IV.
И така, след пет минути бяхме пред Дик Ден Хаус. С нас крачеха и тримата полицаи.
— В бараката има много слама. Тя ще ни помогне да се запознаем и с последния свидетел — каза Холмс. — Моля, донесете малко слама. Вие, Уотсън, имате вероятно в джоба си кибрит. Благодаря ви. А сега, господин Лестрейд, ще ви помоля да ме последвате всички на горния етаж.
Както казах преди малко, на широкия коридор на горния етаж излизаха вратите на три неподредени стаи. В края на коридора Холмс ни строи всички в една редица. Полицаите се усмихваха подигравателно, а Лестрейд гледаше другаря ми със смесен израз на учудване, очакване и подигравка.
— Бъдете любезен да изпратите полицаите за две кофи вода. Сламата сложете тук на пода, така че да не допира стените… А сега изглежда всичко е готово…