Приключението със строителния предприемач от Норуд

— Извинете, несъмнено това исках да кажа — отговори Холмс със загадъчната си усмивка.

От многото контакти, които беше установявал по различни случаи с Холмс, Лестрейд беше успял да проумее, че острият като бръснач ум на моя приятел разсичаше всичко, което за него, криминалният инспектор от Скотланд Ярд беше непрогледен мрак. Аз забелязах, че той гледаше Холмс с любопитство.

— Мисля, че съвсем скоро пак ще си поговорим с вас, господин Холмс — рече той. — А сега, господин Макфарлан, двама от моите полицаи чакат вън, а долу на улицата ни очаква и файтонът.

Нещастният млад човек стана и като хвърли умоляващ поглед към нас, излезе от стаята. Полицаите го съпроводиха, а Лестрейд изведнъж реши да остане при нас.

Холмс събра листчетата, които бяха всъщност черновата на завещанието и ги заразглежда внимателно.

— В този документ има някои особености, нали Лестрейд? — каза той, като сочеше листчетата.

Инспекторът ги погледна учудено.

— Мога да прочета само някои от първите редове, средата на второто листче и два реда от края. Написани са толкова ясно, все едно, че са напечатани — каза Лестрейд. — Но всичко останало е написано много лошо, дори на, три места става съвсем нечетливо.

— Какво заключавате от това? — запита Холмс.

— А вие?

— Че са писани във влака. Добрият почерк означава станциите, когато влакът не се е движел, а лошият — когато влакът е бил в движение. А пък съвсем нечетливият почерк — когато влакът е преминавал през стрелките. Опитният експерт би се произнесъл веднага, че черновата е писана близо до града, където стрелките изобилствуват. Ако се допусне, че той е писал завещанието през цялото време, може да се предположи, че влакът е бил пощенски и е спирал само веднъж — между Норуд и Лондон Бридж.

Лестрейд се разсмя.

— Не, това за мен надминава всичко — каза той. — Какво значение отдавате на тези изводи, господин Холмс? Какво отношение има всичко това към нашата работа?

— Аз внимателно следих разказа на младия човек. Не е ли учудващо, че такъв един важен документ е бил подготвен толкова набързо — във влака? За мен това е признак, че този, който го е писал, не му е отдавал особено практическо значение. Според мен така би постъпил човек, който няма намерение изобщо да прави завещание.

— И по този начин той е предрешил смъртта си — добави Лестрейд.

— Така ли мислите?

— А нима вие не мислите така?

— Не зная. Твърде е възможно. Но работата още не ми е ясна.

— Не е ясна ли? Че какво може да бъде по-ясно? Узнавайки, че става богат наследник, младият човек нарежда нещата така, че да може вечерта да отиде у своя наследодател. Не казва никому нито дума, вечерта изчаква да си легне икономката, убива жертвата си, после я изгаря и се прибира в близкия хотел. Кървавите петна в стаята и по бастуна са много слаби и той не ги е забелязал. Изгаряйки тялото, той се е надявал, че не оставя никакви следи. Нима всичко не е очевидно?

— Мен ме поразява, драги Лестрейд, обстоятелството че именно всичко е много очевидно — отговори Холмс. — Независимо от всичките ви положителни качества, на вас ви липсва въображение. Ако можехте за минутка да се поставите на мястото на младия човек, нима бихте избрал за време на извършване на престъплението вечерта, веднага след като сте узнал, че ставате богат наследник? Нима нямаше да ви се стори опасна тази близост във времето между тези два факта? Второ, нима ще предпочетете да извършите това престъпление, когато е налице жив свидетел — икономката, която ви е посрещнала на вратата? И трето — след като сте употребил такъв труд да изгорите тялото, ще оставите бастуна си в спалнята на жертвата — явно доказателство за автора на престъплението. Признайте, Лестрейд, всичко това звучи невероятно.