Приключението със строителния предприемач от Норуд

— Мисля, че това се обяснява лесно. Господинът, който ни очаква долу, е хитър, зъл и отмъстителен. Вие знаете ли, че някога майката на Макфарлан го е отблъснала като евентуален жених? Не? Затова ви казах, че отначало трябваше да се отиде в Блакхит и едва след това в Норуд. И така, нанесената обида гризе неговата зла, хитра душа; цял живот той жадува за отмъщение и не вижда такава възможност. През последните две години работите му взели лош обрат. (Благодарение, мисля, на тайни спекулации.) Той изпада в лошо положение. Решава да измами кредиторите си, като издава чекове за големи суми на някой си Корнилиъс — според мен измислено име. Още не съм проследил тези чекове. Според мен той е възнамерявал да промени името си, да изтегли парите, да изчезне и да започне нов живот някъде на друго място.

— Това звучи правдоподобно.

— Той е искал да съчетае изчезването си с отмъщението срещу жената, която навремето го е обидила жестоко. С две думи искал е синът на тази жена да бъде осъден като негов убиец. Това е бил шедьовър на подлостта и той го е изпълнил майсторски. Идеята за завещанието, която дава очевиден мотив за престъплението, тайното посещение на младежа без знанието дори на неговите родители, „невинното“ задържане на бастуна, кръвта, изгорелите органични остатъци, копчетата — всичко това е изиграно виртуозно. Така той беше оплел добре в мрежите си младия Макфарлан допреди няколко часа. Но, забележете, той няма онези високи качества на артистичност, които са необходими и при престъпленията. Той пожела още повече да уличи „престъпника“ с кървавия отпечатък и с това сбърка. Да слезем долу, Лестрейд, тъй като ми се ще да му задам един-два въпроса.

Злобното същество седеше в гостната си, в компанията на двама полицаи.

— Това беше шега, драги господине, нищо повече от шега — продължаваше да хленчи той. — Уверявам ви, че се скрих само за да видя какъв ефект ще произведе моето изчезване. Не допускам, че можете да бъдете несправедлив, за да твърдите, че съм искал да злепоставя бедния момък Макфарлан.

— По този въпрос ще се произнесат съдебните заседатели — отговори Лестрейд, — Във всеки случай аз ви задържам, а обвинението ще ви се представи след няколко часа.

Тук се намеси Холмс:

— Вероятно ще узнаете, че вашите кредитори ще наложат запор върху банковата сметка на господин Корнилиъс.

Старчето трепна и погледна злобно Холмс.

— Задължен съм ви и ми се струва, че ще имам случай да се разплатя и с вас.

Холмс се усмихна снизходително.

— Мисля, че в продължение на следващите няколко години времето ви ще бъде твърде заето — каза той. — А ще ни разкажете ли, освен старите си панталони какво друго бяхте хвърлили в огъня — умряло куче ли, зайци ли, какво? Не искате да ми отговорите? Боже мой, колко нелюбезно от ваша страна. Що се касае до мен, аз мисля, че два заека прекрасно ще обяснят присъствието и на кръвта и на органичните отпадъци, както и на миризмата от изгоряло месо по време на пожара. А вие, приятелю Уотсън, ако някога напишете разказ за този случай, не забравяйте да споменете и за зайците.