Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Работи там близо година, струва ми се — потвърди Джейсън.
— Как е станало?
Баба гледаше с онзи поглед, с който добродетелните хора очакват да чуят лоши новини.
— Имала ухапвания от вампир по слабините — рече брат ми, забил поглед в чинията. — Но не това я е убило. Била е удушена. Джийн — Ан каза, че обичала да ходи във вампирския бар в Шривпорт, когато имала по няколко почивни дни, така че вероятно там се е сдобила с ухапванията. Може и да не е бил вампирът на Суки.
— Тя не беше ли вампфен?
Направо ми се повдигна, като си представих флегматичната, едра Модет, облечена в странните черни дрехи, които вампфеновете предпочитат.
— Това пък какво ще рече? — попита баба. Сигурно бе пропуснала възникването на феномена „Сали Джеси“.
— Хора, които се срещат с вампири и се кефят да бъдат хапани. Вампирски групи. Не живеят дълго, струва ми се, понеже твърде често искат да ги хапят и рано или късно, неизбежното ги застига.
— Но не ухапването е убило Модет. — Баба искаше да се увери, че е разбрала правилно.
— Не, удушена е.
Джейсън почти привършваше обяда си.
— Ти не зареждаш ли винаги от „Грабит“? — попитах.
— Аха, като много други.
— А нямаше ли си вземане-даване с Модет по едно време?
— Е, може и така да се каже — отвърна той предпазливо.
Приех това за „Спях с Модет, когато няма с коя друга“.
— Дано шерифът не пожелае да говори с теб — каза баба и неодобрително заклати глава, сякаш това щеше да помогне.
— Какво? — почервеня Джейсън, придобивайки отбранителен вид.
— Виждал си се с Модет в магазина всеки път, когато си зареждал газ, бил си й нещо като гадже, след което тя хвърля топа в апартамент, който ти е добре познат — обобщих аз.
Не беше кой знае какво, но не беше и нищо. В Бон Темпс се бяха случвали само няколко необичайни убийства. При разследването им имах чувството, че ще преобърнат всеки камък.
— Не съм единственият клиент. Много други мъже зареждат там и всички до един познават Модет.
— Да, но в какъв смисъл — рече баба изведнъж. — Тя не е проституирала, нали! В такъв случай е споделяла с кого се среща.
— Не беше такава, просто обичаше да се забавлява. — Предвид егоцентричния му характер беше мило от негова страна да защитава момичето. Погледнах големия си брат с малко по-добро око. — Предполагам, че беше малко самотна — допълни той.
Джейсън ни погледна и забеляза, че сме изненадани и разчувствани.
— Като заговорихме за проститутки, — каза припряно — има една в Монро, която се е специализирала с вампири. Има си човек с кол, в случай че някой прекали. Пие синтетична кръв, за да си възвръща изгубената.
Това си беше доста рязка смяна на темата. С баба се замислихме за въпрос, който не би прозвучал непристойно.
— Чудя се колко ли взема — обадих се аз.
И двете останахме със зяпнали уста, щом чухме числото.
След като оставихме темата за убийството на Модет, обядът продължи постарому. Точно когато беше време да се измият чиниите, Джейсън погледна часовника си и възкликна, че му се налагало да тръгва.
Установих обаче, че умът на баба продължава да се върти около вампирите. По-късно, когато си слагах грим и се приготвях за работа, тя дойде в стаята ми.
— На колко години според теб е вампирът, който си срещнала?
— Идея си нямам, бабо.
Ококорена, тъкмо си слагах спирала и се опитвах да не мърдам, та да не си бръкна в окото, затова гласът ми прозвуча странно, като да се пробвам за филм на ужасите.
— Смяташ ли, че… помни войната?
Нямаше нужда да питам коя война. В крайна сметка баба бе основател на Потомци на геройски загиналите.
— Възможно е — отговорих, оглеждайки лицето си от едната и от другата страна, за да се уверя, че ружът е равномерен.
— Мислиш ли, че би дошъл да ни разкаже за това? Може да организираме специална сбирка.
— През нощта — напомних й.
— О! Да, тогава ще трябва да е.
Потомците обикновено се срещаха по обед в библиотеката и си носеха храна.
Замислих се. Щеше да е грубо от моя страна да поискам от вампира да говори пред клуба на баба само защото го бях спасила от източващите. А може би сам щеше да си предложи услугите, ако му намекнех? Не ми се искаше, но заради баба трябваше да го направя.
— Ще го попитам следващия път, когато дойде — обещах.
— Или поне би могъл да дойде да разкаже на мен, а аз евентуално да запиша спомените му — каза баба, чувах как мозъкът й работи, обмисляйки какъв успех ще пожъне. — Ще е толкова интересно за останалите членове на клуба — рече почтително тя.