Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Вампирът беше ли в бара, когато дойдох? — попита смаян Джейсън.
— Аха, тъмнокосият мъж, който седеше с Негодниците.
Джейсън се ухили на прозвището ми за Ратрей. Но още не бе забравил снощната случка.
— Как разбра, че е вампир? — попита ме, но по погледа му ми стана ясно, че предпочита да си бе замълчал.
— Просто знаех — отвърнах възможно най-спокойно.
— Аха.
И между нас протече цял безсловесен разговор.
— В Хомулка нямат вампир — рече замислено Джейсън.
Вдигна лице към слънцето и ми стана ясно, че сме вън от опасната зона.
— Именно — съгласих се.
Хомулка бе градът, който в Бон Темпс си умирахме да мразим. С него от поколения бяхме съперници във футбола, баскетбола и приноса към исторически събития.
— Нито пък в Роудейл — обади се баба зад нас, при което и двамата с Джейсън подскочихме.
Пиша му червена точка за това, че всеки път, когато я види, отива да я прегърне.
— Бабче, ще има ли достатъчно храна във фурната и за мен?
— Ще има не само за теб, ами за още двама като теб — отвърна баба и му се усмихна. Не че си правеше илюзии за недостатъците му, както и за моите, но го обичаше. — Евърли Мейсън ми се обади току-що и ми съобщи, че снощи си се свалял с Джийн — Ан.
— Божичко, човек не може да направи нищо в този град, без да се разчуе! — възмути се Джейсън, но не беше ядосан наистина.
— Тази Джийн — Ан, — подхвана предупредително баба, докато се отправяхме към къщата — със сигурност знам, че веднъж е била бременна. Само внимавай да не роди от теб, че ще има да плащаш до края на дните си. Е, друг е въпросът, че това може би ще е единственият ми шанс да се сдобия с правнуци.
Баба бе подредила масата, така че след като Джейсън закачи шапката си, седнахме и казахме молитва.
След което двамата започнаха да си клюкарстват (макар че го наричаха „наваксване с новините“) за хората в малкия ни град и областта. Брат ми работеше за общината, беше отговорник на пътните бригади. Според мен денят му минаваше в обикаляне нагоре-надолу със служебния пикап, а след работа пък цяла нощ бръмчеше със своя. Рене беше в една от бригадите, за които отговаряше, освен това бяха учили в едно училище. Често се събираха и с Хойт Фортънбъри.
— Суки, трябва да сменя единия от бойлерите за топла вода вкъщи — каза брат ми изведнъж.
Той живее в старата къща на родителите ни, онази, в която живеехме, когато загинаха при наводнението. След смъртта им и двамата се преместихме при баба, но след втората година в университета Джейсън започна работа към общината и се върна в къщата, която по документи е наполовина моя.
— Да ти дам ли някакви пари за това? — попитах.
— Не, няма проблем.
И двамата получаваме заплати, но имаме и малък доход от фонд, основан при откриването на петролен кладенец в имота на родителите ни. Беше изчерпан за няколко години, но нашите и баба се погрижили парите да бъдат инвестирани. Този допълнителен доход спести на двама ни доста главоболия. И идея си нямам как баба щеше да ни отгледа, ако не бяха тези пари. Тя си беше решила, че няма да продаде нищо от земята, а нейните доходи не бяха повече от минималното. Това бе една от причините, поради която не си наемах апартамент. Като живея с нея и се върна от пазар с пълна чанта, тя го приема за нормално, но да напазарувам, да донеса покупките в къщата й, да ги оставя на масата и да се прибера в своя дом, това вече би сметнала за подаяние и би я вбесило.
— Какъв модел купи? — попитах само за да покажа интерес.
Той само това и чакаше. Беше луд на тема битови уреди и искаше да опише подробно избора си на нов бойлер. Следях разказа му, доколкото мога.
Тогава той сам смени темата.
— Хей, Суки, спомняш ли си Модет Пикинс?
— Естествено — отвърнах изненадана. — В гимназията бяхме в един клас.
— Някой я е убил снощи в апартамента й.
Двете с баба направо изтръпнахме.
— Кога? — попита баба, учудена, че все още не е чула за това.
— Открили я тази сутрин в спалнята й. Шефът й я потърсил, за да разбере защо не се е появила на работа вчера и днес, но никой не се обадил. Тогава отишъл до тях, извикал портиера и отключили вратата. Сещаш ли се, живее срещу Джийн — Ан.
В Бон Темпс имаше само един истински жилищен комплекс, така че веднага се досетихме за коя сграда точно говори. У — образна, двуетажна, съставена от три блока.
— Там ли са я убили? — призля ми. Спомнях си ясно Модет. Имаше широка долна челюст и квадратен задник, красива черна коса и яки рамене. Беше зубрачка, без никакви амбиции или постижения. — Доколкото си спомням, работеше за „Грабит Куик“. — Това беше бензиностанция с магазин.