Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Стаята ми бе точно срещу бабината. Когато се нанесох в нея след смъртта на родителите ми, баба докара мебелите от стаята ми, за да се чувствам тук у дома. И още си бях с тях — единичното легло и дървената тоалетка, боядисана в бяло, и малкия шкаф с чекмеджета.
Светнах лампата, затворих вратата и започнах да се събличам. Имах поне пет чифта черни панталонки и цял куп бели тениски, понеже доста бързо се цапаха. Няма да споменавам колко чифта бели чорапи бяха струпани в чекмеджето ми. Така че не ми се налагаше да пера тази вечер. Бях твърде изморена да си вземам и душ. Измих си зъбите и свалих грима от лицето си, сложих си набързо малко овлажняващ крем и развързах косата си.
Замъкнах се до леглото, облечена с любимата си тениска за сън с Мики Маус, която стигаше до коленете ми. Обърнах се на една страна както обикновено и потънах в тишината на стаята. В малките часове на нощта съзнанието на почти всички е потънало в сън и не долавям вибрации, така че не ми се налага да отблъсквам смущения. При такова спокойствие успях само да си помисля за тъмните очи на вампира и потънах в дълбок сън от изтощение.
Към обяд на следващия ден се бях настанила удобно в моя алуминиев шезлонг навън, хващайки бронзов загар с всяка изминала минута. Носех любимия си бял бански от две части без презрамки, който ми беше по-широк от миналата година, така че бях супердоволна.
Тогава дочух по пътя да се задава автомобил — черният пикап на Джейсън със знаците в розово и светлосиньо спря на около метър от краката ми.
Джейсън изскочи от него (споменах ли, че пикапът му е с онези високи гуми) и закрачи към мен. Както обикновено, беше облечен с работни дрехи — риза и панталон в цвят каки, нож в калъф, окачен на колана му, като повечето общински работници. Още по начина, по който вървеше, ми стана ясно, че е ядосан. Сложих си тъмните очила.
— Защо не ми каза, че снощи си се сбила с Негодниците? — метна се на алуминиевия градински стол до шезлонга ми. — Къде е баба? — сети се да попита.
— Простира прането — отвърнах. Ако се наложеше, използваше сушилнята, но простирането на влажните дрехи навън, на слънце, й доставяше истинско удоволствие. Естествено, просторът бе в задния двор, където си му е мястото. — Тъкмо приготвя за обяд пържоли със сладки картофи и зелен фасул, дето го сложи в буркани миналата година — добавих, знаейки, че това ще ангажира поне отчасти вниманието му. Надявах се баба да остане отзад. Не ми се искаше да чуе този разговор. — Говори по-тихо — напомних му.
— Рене Ление с нетърпение чакаше да се появя на работа тази сутрин, за да ми разкаже какво се е случило. Снощи отишъл до караваната на Негодниците да си купи малко трева. Денис карала така, сякаш иска да убие някого. Била толкова бясна, че за малко да го блъсне. Наложило се да й помогне да вмъкнат Мак в караваната, а после да го заведат в болницата в Моро. — Погледна ме осъдително.
— А каза ли ти, че Мак ми налетя с нож? — попитах, преценявайки, че атаката би била най-доброто решение за справяне със ситуацията.
Ясно ми бе, че брат ми е засегнат преди всичко от факта, че е чул историята от друг.
— Дори Денис да му е казала нещо, той нищо не ми спомена — отвърна бавно и забелязах как хубавото му лице почервеня от гняв. — Налетял ти е с нож?!
— Така че се наложи да се защитавам — отвърнах, макар това да нямаше нищо общо с истината. — Отмъкна веригата ти…
Това вече беше вярно, макар и леко изопачено.
— Исках да ти кажа, — продължих — но когато се върнах в бара, ти вече си беше тръгнал с Джийн — Ан, Нищо ми нямаше, така че не виждах смисъл да те издирвам. Пък и знаех, че ако ти кажа за ножа, ще се почувстваш длъжен да хукнеш след него — добавих дипломатично.
Не че не беше вярно предвид факта, че Джейсън си пада по сбивания.
— Какво, по дяволите, в крайна сметка си правила навън? — попита ме, но вече по-спокойно, от което ми стана ясно, че започва да приема случилото се.
— Знаеше ли, че освен да продават дрога, Негодниците точат вампирска кръв?
Сега вече беше заинтригуван.
— Не! И?
— Един от клиентите ми снощи беше вампир и те точеха кръвта му на паркинга на бара. Не можех да го позволя.
— В Бон Темпс има вампир?
— Аха. И дори да не приемаш вампирите, не можеш да допуснеш отрепки като Негодниците да ги изцеждат. Не е като да точиш бензин от кола. А и те щяха да го зарежат в гората да умре.
Макар да не бяха споделили намеренията си с мен, можех да се обзаложа за това. Даже да го бяха оставили под някой навес, така че да оцелее през деня, на вампир, дето са му точили кръвта, му трябват към двайсет години, за да се възстанови. Или поне така казаха в шоуто на Опра3. И то при условие, че друг вампир се погрижи за него.
3
Опра Уинфри — известна американска водеща на телевизионно шоу. — Б.пр.