Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Тук ли се провежда конференцията? — попита той с американски акцент. — Конференцията на университетските преподаватели по английски език? Това е точното име, но то не ми се струва точно.
— Тук сме настанени — каза Пърс. — Научните срещи се провеждат в главния корпус нагоре по пътя.
— А, ясно — каза мъжът. — Окей, стигнахме. Колко ви дължа?
— Четирийсе и шест лири и осемдесе, майсторе — отговори шофьорът, като гледаше в брояча.
— Окей, заповядай — каза новодошлият, като отдели десет чисто нови банкноти по пет лири от дебела пачка и ги мушна през прозорчето на таксито.
Шофьорът, като хвърли поглед на Пърс, измъкна глава и се обърна към него:
— Да искате случайно такси до Лондон?
— Не, благодаря — каза Пърс.
— Тръгвам тогава. Мерси, майсторе.
Впечатлен от тази демонстрация на състояние, Пърс вдигна куфара на новопристигналия, хубав, кожен, носещ следи от много етикети по него и го внесе във фоайето на Лукас Хол.
— Наистина ли дойдохте чак от Лондон с такси? — каза той.
— Нямах избор. Когато кацнах на Хийтроу тази сутрин, ми казаха, че другият ми полет е отменен, летището в Рамидж било затънало в сняг. Дадоха ми билет за влак като компенсация. Вземам такси до гарата в Лондон, а там ми казват, че влаковете към Рамидж са спрени. Страшна драма, страната парализирана, Рамидж отрязан от столицата, всички доволни, хамалите едва сдържат радостта си. Като казах, че искам такси за целия път, казаха, че съм луд, опитаха се да ме разубедят. „Никога няма да стигнеш — казват, — магистралите са скрити в преспи, има хора, останали цяла нощ в колите си.“ Аз обаче отивам на пиацата и намирам шофьор готов да пробва и какво, мислите, намираме, като потегляме? Два инча разтопен сняг. Ама че страна!
Той свали шапката си и му я показа. Беше изработена от мъхест туид с едро червено каре на жълто-кафяв фон.
— Купих тази шапка на Хийтроу сутринта — каза той. — Първата ми грижа, като пристигна в Англия, май винаги е да си купя шапка.
— Хубава шапка — каза Пърс.
— Харесва ли ви? Напомнете ми да ви я дам, като тръгвам. Продължавам към по-топли области.
— Много мило от ваша страна.
— Моля. Сега, къде да се настаня?
— Ето там има списък на стаите — каза Пърс. — Как се казвате?
— Морис Зап.
— Сигурен съм, че съм чувал това име.
— Приятно ми е да е така. А вашето име?
— Пърс Макгаригъл, от Лимерик. Вие не сте ли следобедният лектор днес? — каза той. — Името, което предстои да се обяви?
— Точно така, Пърс. Ето защо се напънах да стигна дотук. Погледнете в списъка. Фамилиите със „З“ винаги са малко.
Пърс погледна.
— Пише, че не сте настанен в общежитие.
— А, да, Филип Суолоу спомена нещо за отсядане в дома му. Как върви конференцията?
— Не мога да кажа. Досега не съм ходил по конференции, така че нямам с какво да я сравня.
— Наистина ли? — Морис Зап го погледна с любопитство. — Девствен в конференциите, а? Къде, впрочем, са останалите?
— Слушат доклад в залата.
— Който ти отряза? Добре, научил си първото правило на конференцията, хлапе. Никога не ходи на лекции. Освен ако не изнасяш сам, разбира се. Аз ще изнасям — добави той замислено. — Не целя да те откажа от изслушването на моя доклад днес следобед. Снощи в самолета го прегледах, докато прожектираха филма, и останах много доволен от него. И филмът не беше лош. Каква слушателска аудитория да очаквам?
— Ами, на конференцията има всичко на всичко петдесет и седем души — каза Пърс.
Професор Зап едва не си глътна пурата.
— Петдесет и седем? Сигурно се шегуваш? Не? Не се шегуваш? Искаш да кажеш, че съм пропътувал шест хиляди мили да говоря пред петдесет и седем души?
— При това, разбира се, не всички ходят на лекции — каза Пърс. — Както сам виждате.
— Слушай, знаеш ли в Америка колко хора посещават еквивалентна на тази конференция? Миналия декември на конференцията на УПА в Ню Йорк имаше десет хиляди човека.
— Струва ми се, че ние тук нямаме толкова много лектори — извиняващо каза Пърс.
— Трябва да има повече от петдесет и седем — изръмжа Морис Зап. — Къде са? Да ти кажа ли къде? Повечето са се сврели по дупките си у дома, сменят си тапетите на дневните, плевят си градинките, а единиците измежду тях с по една-две оригинални идеи, колкото да не е без хич, са заминали някъде на конференция в по-топли, по-привлекателни места от това. — Той неодобрително огледа фоайето на Лукас Хол, неговите напукани и прашни подови плочи и стени от гол бетон. — Има ли къде да се пийне нещо тук?