Малък свят (Академичен романс)

— Сигурно не е лесно да носите толкова задължаващо име.

— Старая се с всички сили — каза Пърс. — а вашето собствено име…? — Той наклони глава към великолепната й пазва, напълно разбирайки защо професор Суолоу едва не бе забил нос в нея, докато се опитваше да прочете табелката, забодена там; защото името не бе изпринтено с надебелени букви като на другите, а изписано с миниатюрен полуръкописен шрифт. „А. Л. Пабст“, скромно гласеше то. Липсваше означение от кой университет е.

— Анджелика — обади се тя.

— Анджелика! — Пърс като че ли издиша, а не просто произнесе сричките. — Това е прекрасно име!

— Пабст обаче леко разочарова, не мислите ли? Не е от същата класа като „сина на най-храбрия“.

— Това не е е ли немско име?

— Може би първоначално е било, но татко е холандец.

—  Вие не приличате нито на германка, нито на холандка.

— Така ли? — тя се засмя. — На какво приличам тогава?

— На ирландка. Напомняте ми жените от Северозападна Ирландия, техните прабаби се изпоженили за моряци от Испанската армада, която се разбила на брега на Мунстер в голямата буря през 1588. Те имат точно такава външност.

— Каква романтична идея! Може и да е вярно. Нямам си понятие откъде идвам поначало.

— Как така?

— Аз съм осиновена.

— Какво стои зад „Л“?

— Много глупаво име. Не ме карайте да го казвам.

— Тогава защо го използвате като инициал?

— Ако използваш инициали в академичните среди, смятат те за мъж и те вземат на сериозно.

— Никой не може да ви сбърка с мъж, Анджелика — искрено каза Пърс.

— Имам предвид кореспонденцията. Или публикациите.

— Имате ли много публикации?

— Не, не много. Е, всъщност, нищо още, засега. Работя над докторската си степен. Вие не казахте ли, че преподавате в Лимерик? Голяма ли е катедрата ви?

— Не е много голяма — каза Пърс. — Всъщност, само трима сме. Това по принцип е земеделски колеж. Съвсем отскоро предлагаме хуманитарни дисциплини. Да не искате да кажете, че не знаете кои са истинските ви родители?

— Не, въобще не знам. Била съм намерена.

— И къде са ви намерили, ако въпросът ми не звучи неуместно?

— Наистина, малко интимен е, като се има предвид, че току-що сме се запознали — каза Анджелика. — Но нищо. Намерили са ме в тоалетната на самолет Стратокрузер KLM, летящ между Ню Йорк и Амстердам. Била съм на шест седмици. Никой не знае как съм се озовала там.

— Г-н Пабст ли ви е намерил?

— Не, татко бил служител в KLM по това време. Те с мама ме осиновили, защото си нямали собствени деца. Наистина ли имате само трима души преподаватели във вашата катедра?

— Да. Професор Макгриди — по староанглийски. Д-р Куинлън — средноанглийски. Аз съм по съвременен английски език.

— Какво? Всичко това? От Шекспир до…?

— Т. С. Елиът. Защитих магистърска степен върху влиянието на Шекспир върху Т. С. Елиът.

— Сигурно се преуморявате до смърт.

— Вижте, истината е, че нямаме много студенти. Малко хора знаят, че въобще съществуваме. Професор Макгриди е привърженик на малкия брой студенти… А вие, Анджелика, къде преподавате?

— Аз нямам подходяща работа в момента — Ангелика изгуби усмивката си и се заоглежда наоколо леко отнесено като че в търсене на назначение, така че Пърс изпусна най-важната дума в следващото й изречение.