Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Пърс се прозина и премести тежестта си от единия хълбок към другия на седалката отзад в аудиторията. Не виждаше лицата на много от колегите си, но доколкото можеше да съди от позите им, повечето се бяха отказали да следят дискурса, както и той самият. Някои се бяха опънали назад, доколкото им позволяваха седалките, втренчили отсъстващ поглед в тавана, други се бяха облегнали върху банките, които разделяха редиците, подпрели брадички на сгънатите си ръце, а трети се бяха отпуснали настрани върху две или три седалки, преметнали крак връз крак, с безсилно висящи към пода ръце. В третата редица един мъж тайничко решаваше кръстословицата от вестник „Таймс“ и поне трима видимо бяха заспали. Някой, студент може би, бе издълбал на повърхността на банката, където седеше Пърс думата: „СКУКА“ — дълбоко изрязана със силата на човек, докаран до границите на издръжливостта. Друг бе надраскал бележка: „Суолоу е онанист“. Пърс не виждаше причина да не се съгласи с тези оценки.
Внезапно обаче сред аудиторията се появиха белези на оживление. Говорителят начеваше заключителната си част, и бе споменал нещо, наречено „структурализъм“.
— Разбира се, на нашите приятели отвъд Канала — казваше той с лека извивка на устните си, — всичко, което казвам, изглежда суета и илюзия. За структуралистите метриката, както и самият език, е просто система от различия. Идеята, че може да има нещо вътрешно експресивно или миметично в моделите на ударение би било анатема…
Някои, вероятно болшинството от аудиторията, се усмихнаха, кимнаха и смушкаха един друг. Други се намръщиха, прехапаха устни и започнаха бързо да си водят бележки. Задаването на въпроси, председателствано от медиависта от Аберистуит, бе оживено.
Последва почивка за кафе, което бе сервирано недалеч, в една малка стая на преподавателския персонал. Пърс бе възхитен да намери Анджелика вече настанена тук, прелестно облечена в пуловер с поло-яка, пола от туид и високи кожени ботуши. Бузите й излъчваха здраве. Тя бе се разходила.
— Проспах закуската — обясни тя — и закъснях за доклада.
— Не си изпуснала много — каза Пърс. — И закуската, и доклада бяха несмилаеми. Какво стана с теб снощи? Търсих те навсякъде.
— О, професор Суолоу покани няколко души в дома си на пийване.
— Вие сте приятели с него, така ли?
— Не, е, не съвсем. Никога не го бях срещала преди, ако това имаш предвид. Но той е много мил.
— Хмм-ф — каза Пърс.
— За какво беше докладът тази сутрин? — попита Анджелика.
— Трябваше да бъде за метриката на Чосър, но дискусията беше основно върху структурализма.
Анджелика изглеждаше обезпокоена.
— О, колко неприятно, че го изпуснах. Много се интересувам от структурализъм.
— Какво е това всъщност?
Анджелика се засмя.
— Не, сериозно — каза Пърс. — Какво е това структурализъм? Нещо добро или нещо лошо?
Анджелика изглеждаше смутена и нащрек да не би да се шегуват с нея.
— Но ти трябва да си чувал за него, дори в… Къде си правеше дисертацията?
— Университетски колеж, Дъблин. Но повечето време не стоях там. Преболедувах туберкулоза. Бяха много разбрани, оставиха ме да работя върху дисертацията в санаториума. Ръководителят ми идваше понякога, но предимно работех сам. Преди това получих бакалавърска степен в Галуей. Там изобщо не бяхме чували за структурализма. Като взех магистърската степен, се върнах у дома да поработя във фермата две години. Моите родители са фермери, от графство Майо.
— Имаше намерение да станеш фермер?
— Не, това беше за възвръщане на здравето, след туберкулозата. Докторът каза, че ми трябва живот на открито.
— И — възстанови ли здравето си?
— О, да, здрав съм като бик — той енергично се удари по гърдите. — После намерих работа в Лимерик.
— Имал си късмет. Трудно се намира работа в днешно време.
— Да, имах късмет — съгласи се Пърс. — Наистина имах. По-късно открих, че съм бил повикан на интервю по погрешка. Те всъщност възнамерявали да интервюират друг човек на име Макгаригъл — някакъв амбициозен кариерист от Тринити. Но писмото бе адресирано до мен — объркали нещо в канцеларията — а те бяха твърде сконфузени да оттеглят поканата.
— Е, все пак си постигнал повечето от успеха сам — каза Анджелика. — могли са да назначат някой от другите кандидати.