Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
Но както черните дупки, така и философските им аспекти не интересуваха Никобар Лейн и в най-малка степен. Единствената му грижа бе да ги отбягва и още по-конкретно, да се изплъзне на трийсет и осем километровата черна дупка в далечния край на системата Пинайпс.
Захождането към тази система му отне по-голямата част от деня. Накрая той влезе в елиптична орбита около Пинайпс II и започна да отбелязва на картата островчетата, кацнали върху мръсната повърхност, избирайки онзи измежду тях, който можеше да му предложи най-добър подслон, най-безопасна площадка за кацане и най-малка вероятност да бъде залят от някоя от огромните приливни вълни, които редовно се надбягваха по повърхността на планетата и понякога стигаха на височина повече от километър.
И точно беше започнал да се снижава, когато системата за външно наблюдение на кораба го извести, че не е сам.
Някой друг се намираше на около 150 000 километра малко над него отдясно на борд в орбита около Пинайпс II. Белегът върху екраните не изглеждаше точно като кораб, но в Галактиката имаше доста раси и не всички от тях използваха онези материали, които радарите му бяха програмирани да улавят.
Той включи радиопредавателя.
— Тук е „Смъртоносен“, излетял от Северна Точка, принадлежащ към расата на Човека. Кои сте вие?
Въпреки че излъчи съобщението няколко пъти през равен интервал, никой не му отговори. Не че беше очаквал, но това го разочарова, защото означаваше, че ще трябва да отложи лова за известно време. Не беше останал жив на тази възраст, защото бе проявявал непредпазливост, а нямаше никакво намерение да заседне на тази планета задълго преди да е установил идентичността и намеренията на този, както бе вече решил за себе си, чужд кораб.
Излезе от орбита и бавно се насочи към кораба, който се отдалечи от него не особено енергично. Тогава той увеличи скоростта си и изключи блокировките на лазерното си оръдие.
Чуждоземният кораб продължаваше да се изтегля в посока на звездата и сега Лейн започна сериозно да се безпокои. Ако курсът се запазеше през следващите два часа, корабът щеше да се озове прекалено близо до звездата, за да го последва. Което щеше да му позволи да направи две заключения: първо, че чуждият кораб е нечувствителен към горещината и радиацията, излъчвани от звездата и, второ, че екипажът му щеше да осъзнае това си предимство пред „Смъртоносен“.
Преследването продължи около час и понеже корабът явно не показваше намерение да се изплъзне по тангента спрямо Пинайпс, той пое инициативата да увеличи скоростта и да промени курса си така, че да излезе над равнината на еклиптиката. Не знаеше дали чуждият кораб ще избере да мине под, над или покрай звездата, но от новата си гледна точка поне щеше да може да го наблюдава.
Опита също да направи спектроскопичен анализ на кораба, но не получи никакъв резултат. Което беше озадачаващо. Датчиците му казваха, че действително преследва реален обект, но нито те, нито които и да е било уреди на борда на „Смъртоносен“ можеха да му дадат каквато и да е било информация за материала, от който беше изработен.
— „Смъртоносен“, чухме сигналите ви — обади се заглушаван от смущенията глас. — Не разбрахме с кого се опитвате да се свържете. Не можем да установим нечие друго присъствие във вашия район.
— Има тук нещо — съобщи Лейн. — Преди малко започнах да го преследвам. А сега ще бъдете ли така любезни да млъкнете, за да не изплашите този тип тук до степен да си използва оръжията.
За пореден път той изключи предавателя си и се отправи към пулта за дистанционни изследвания, опитвайки се да определи с какво точно си имаше работа. И отново опитите му завършиха без резултат.