Възпявам електрическото тяло!
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възпявам електрическото тяло!». Краткое содержание книги:
А тук позира с Тимъти и прилича на Тимъти!
А на последната… стига бе! Тича заедно с мен и е същата грозница като мен!“
Седнах, напълно потресен. Снимките се разпиляха на пода.
Наведох се, събрах ги, наредих ги отново, обръщах ги наопаки и настрани. Да. Стига бе! Да!
Ах, тази хитра Баба.
Ах, онези майстори на хора на Фанточини.
По-умна от умния, по-човек от човека, по-добра от доброто, с повече любов от любовта…
Останал без думи, слязох долу. Агата и Баба седяха и кротко решаваха задачи по алгебра. Поне не се виждаха признаци на открита война. Баба още очакваше Агата да се приближи до нея. И никой не знаеше в кой ден и в коя година ще стане това, или пък как да доближи датата. А дотогава…
Появата ми накара Баба да се обърне. Гледах я как ме разпознава. Не се ли промени едва-едва цветът на очите й? А кръвта или заместителят й при роботите не запулсира ли по-бързо, за да поруменеят бузите и устните й? Аз самият съм малко червендалест. Не се ли опитва Баба да промени цвета си, за да заприлича повече на мен? А очите й? Когато следеше как се занимава Агата-Абигейл-Алджърнън, те не бяха ли с нейния оттенък на синьото, а не с моя, който е по-тъмен?
И още по-важно, когато разговаряше с мен и казваше неща като „Добро утро“ или „Как върви домашното, момко?“ и други такива, не се ли изместваха едва забележимо костите под плътта й, за да променят лицето й?
Защото, честно казано, в семейството и тримата сме различни. Агата има дългите конски кокали на малка англичанка, която ще порасне и ще лови лисици; има конския поглед на татко, същия начин на сумтене, тропане с крак и фигура. Черепът и зъбите й са чисто английски, доколкото може да се говори за чистота на този остров с пъстра история.
Тимъти е нещо съвсем друго — у него си личи италианската жилка от мама. Моминското й име е Мариано, така че Тим е по-тъмен, с по-дребни кости и очи, които някой ден ще подпалят женските сърца.
Що се касае до мен, аз съм славянинът; може само да се предполага, че съм наследил това от прабаба си по бащина линия, която дошла от Виена и донесла със себе си високи румени скули, хлътнали слепоочия, в които можеш да топнеш вино, и малко степен нос, който намирисваше повече на татарски, отколкото на тартар.
Е, разбирате защо бе толкова завладяващо да следя и да се мъча да уловя как Баба незабележимо се променя, когато говори с Агата и физиономията й се изтегля като на кон, когато се обръща към Тимъти и става изящна като флорентински гарван, когато гледа мен и бузите й поруменяват, сякаш пред мен стои не друг, а Екатерина Велика.
Никога няма да разбера, не ще попитам, нито пък ще пожелая да разбера как хората на Фанточини бяха постигнали тази невероятна трансформация. Достатъчно ми бе, че с всяко незабележимо изменение, леко завъртане, огъване, разместване на погледа, раздвижване на тайни сегменти, издължаване или скъсяване на носа и промяна на скули мекият като восък метал успяваше да ни стопли и винаги бе готов за изпълнена с обич промяна. Тя носеше маска, но тази маска в този миг си бе единствено твоя и ничия друга. Ето че пресича стаята, докосва един от нас и под тънката й кожа започва вълшебната промяна; а докато докосне друг, вече се е превърнала в същинска негова майка!
А когато се събирахме и тримата, за да дърдорим един през друг? Е, тези промени бяха невероятно малки, меки и загадъчни. Нищо толкова голямо, че да се набива на очи. Само по-голямото момче, моя милост, забелязваше промяната и се изпълваше с възторг, радост и възхищение.
Никога не ми се е искало да надзъртам зад кулисите и да разгадавам тайните на фокусника. Достатъчно ми бе, че илюзията работи. Че любовта е резултат от химически реакции. Че бузите поруменяват, очите проблясват, ръцете се разперват, за да те прегърнат…
Бе достатъчно за всички ни освен за Агата, която се опъваше до последно.
— Агамемнон…
Това вече бе станало весела игра. Дори Агата нямаше нищо против, макар да се преструваше на разгневена. Това й даваше приятно чувство за превъзходство пред една уж превъзхождаща я машина.
— Агамемнон! — изсумтя тя. — Ама че си…
— Тъпа ли? — подсказа Баба.
— Не съм казвала подобно нещо.
— Тогава си го помисли, моя скъпа несговорчива Агата… Аз съм доста несъвършена и недостатъците ми се разкриват най-много с имената. Ето например Том през половината време е Тим. Тимъти е Тобайъс или Тимълти, или кой знае как още…
Агата се разсмя. Което стана причина Баба да направи една от редките си грешки. Протегна ръка да потупа ласкаво сестра ми. Агата-Абигейл-Алис подскочи като ужилена.
Агата-Агамемнон-Алкивиад-Алегра-Александра-Алисън бързо се оттегли в покоите си.