Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
Каквито и да бяха причините за присъствието му сега, аз не харесвах Картър. Не беше противен като Дуейн, но винаги изглеждаше извънредно самодоволен и надменен. Може би това беше характерно за ангелите. Картър имаше и най-странното чувство за хумор. Никога не можех да разбера дали ми се подиграва или не.
— Какво мога да направя за вас, момчета? — попитах ги и метнах чантата си на кухненския плот. — Имам планове за вечерта.
Джером ме изгледа с присвити очи:
— Искам да ми разкажеш за Дуейн.
— Какво? Нали ти разказах. Пълен задник.
— Затова ли го уби?
Замръзнах. Тъкмо преравях съдържанието на шкафа и бавно се обърнах, за да погледна отново към дуото, очаквайки да е някаква шега. Но и двамата ме гледаха сериозно.
— Убит? Как… как е възможно?
— Ти ми кажи, Джорджи.
Примигнах, внезапно осъзнала накъде води всичко това.
— Обвинявате ме, че съм убила Дуейн? Чакайте… глупаво е. Дуейн не е мъртъв. Не би могъл да бъде.
Джером започна да кръстосва из стаята, а гласът му беше преувеличено любезен:
— О, уверявам те, че е съвсем мъртъв. Намерихме го тази сутрин преди изгрев.
— И? Умрял е от излагане на слънце? — това беше единствената причина един вампир да умре, която някога бях чувала.
— Умрял е от забит в сърцето му кол.
— Ух!
— Ще ми кажеш ли на кого възложи да го направи, Джорджи?
— Не съм възлагала на никого. Дори не мога… дори не мога да разбера защо е всичко това. Дуейн не може да е мъртъв.
Ти ми призна, че сте се спречкали миналата нощ.
— Да…
— …и че си го заплашила.
— Да, но не говорех сериозно…
Мисля, той спомена, че си му казала никога повече да не те доближава?
— Бях ядосана и разстроена! Той ме изплаши. Това е лудост. _Дуейн не може да е мъртъв._
Това бе единствената разумна мисъл, към която можех да се придържам, така че го повтарях и на тях, и на себе си. Безсмъртните по дефиниция си бяха безсмъртни. Точка.
— Нищо ли не знаеш за вампирите? — с любопитство ме попита архидемонът.
— Освен че не умират?
Сивите очи на Картър весело заблестяха. Джером не ме намираше за толкова забавна.
За последен път те питам, Джорджина: ти ли поръча убийството на Дуейн? Просто отговори на въпроса ми. Да или не?
— Не! — твърдо изрекох аз.
Джером погледна Картър. Ангелът се взря изпитателно в мен. Правата му руса коса падаше напред и скриваше част от лицето му. Тогава осъзнах защо Картър е тук тази вечер. Ангелите винаги могат да различат истината от лъжата. Най-после той рязко кимна на Джером.
— Радвам се, че издържах проверката — промърморих, но те не ми обърнаха никакво внимание.
— Добре — мрачно каза Джером, — предполага се, че знаем какво означава това.
— Не сме сигурни…
— Аз съм.
Картър многозначително го погледна и за няколко секунди се възцари тишина. Винаги съм подозирала, че в такива моменти двамата общуват телепатично — нещо, което ние, по-незначителните безсмъртни, не можехме да правим без чужда помощ.
— Значи Дуейн наистина е мъртъв? — попитах аз.
— Да — отвърна Джером, спомняйки си, че съм там. — Съвсем мъртъв.
— Кой го е убил? Вече се знае, че не съм аз.
Те се спогледаха и вдигнаха рамене, но не отговориха. Изглеждаха като двама небрежни родители. Картър извади пакет цигари и си запали една. Боже, мразех да се държат по този начин! Накрая Джером каза:
— Ловец на вампири.
— Наистина ли? Като онова момиче по телевизията? — опулих се аз.
— Не точно.
— Е, къде ще ходиш тази вечер? — весело попита Картър.
— На срещата със Сет Мортенсен. Не сменяйте темата. Искам да науча повече за този ловец на вампири.
— Смяташ ли да спиш с него?
— Аз… _Какво?!_ — За част от секундата си бях помислила, че ангелът ме пита за ловеца на вампири. — Имаш предвид Сет Мортенсен?
Картър издуха дима:
— Разбира се. Ако бях сукуба, влюбена в смъртен творец, щях да постъпя точно така. На вас, лошите, не ви ли се иска да завземете още някоя и друга знаменитост?
— Вече имаме доста знаменитости — отвърна Джером.
Да спя със Сет Мортенсен? Хубава работа! Това бе най-нелепото нещо, което някога бях чувала. Беше ужасно! Ако погълна жизнената му енергия, никой нямаше да може да каже колко време ще мине, докато излезе следващата му книга.