Тъгата на сукубата

— Всичко е наред, скъпа — увери ме една възрастна дама, след като откри, че случайно съм й поръчала голямо мокачино с канела, вместо безкофеиново кафе с обезмаслено мляко. — Така или иначе е хубаво да опиташ и нещо ново.

Чаровно й се усмихнах с надеждата, че не е диабетичка.

По-късно влезе млад мъж, който носеше екземпляр от _«Договорът Глазгоу»_ на Сет Мортенсен, и това беше първият знак, който видях, свидетелстващ за важното събитие довечера.

— Ще дойдете ли на срещата за раздаване на автографи тази вечер? — попитах, докато маркирах чая му. Ух, напитка без кофеин.

Той изпитателно ме изгледа в продължение на един напрегнат миг и аз се подготвих за преценката му. Вместо това младият мъж мило каза:

— Да, ще дойда.

— Тогава се уверете, че сте си подготвили добри въпроси. Не питайте същото, което пита всеки.

— Какво имате предвид?

— Знаете, обичайните неща. «Откъде черпите идеите си?» и «Ще станат ли двойка Къди и О'Нийл?»

Той обмисли това, докато му връщах рестото. Беше сладък по някакъв небрежен начин. Имаше кестенява коса със златисточервеникави оттенъци, които бяха много по-забележими в тъмния участък в долната част на лицето му. Не можах да реша дали възнамерява да си пусне брада, или просто е забравил да се избръсне. Каквото и да е, брадата му растеше повече или по-малко равномерно, и в съчетание с «Пинк Флойд» тениската, която носеше, му придаваше вид на хипар.

— Не мисля, че «обичайните въпроси» са лишени от смисъл за този, който ги задава — каза той накрая, смутен, че ми противоречи. — За един почитател всеки въпрос е нов и уникален.

Той се отдръпна, за да мога да обслужа следващия клиент. Продължих да разговарям, докато вземах поръчката, защото не исках да изпусна възможността за интелигентно обсъждане на Сет Мортенсен.

— Оставете феновете. А горкият Сет Мортенсен? Вероятно му иде да се прободе всеки път, когато му зададат такъв въпрос.

— Не мислите ли, че «да се прободе» е силно казано?

— Съвсем не. Този човек е блестящ. Слушането на идиотски въпроси навярно го отегчава до смърт.

На устните на мъжа заигра весела усмивка и настойчивите му очи внимателно ме изучаваха. Когато осъзна, че открито ме зяпа, той смутено отклони поглед.

— Не, щом обикаля по срещи, значи го е грижа за феновете и няма нищо против повтарящите се въпроси.

— Но той не ходи на срещите от алтруизъм. Прави го, защото рекламните агенти на издателствата ги уреждат — възразих аз. — Което между другото си е загуба на време.

Той се осмели отново да погледне към мен:

— Срещите ли? Не искате ли да се запознаете с него?

— Добре де… Разбира се, че искам. Аз просто… Вижте, не ме разбирайте погрешно. Обожавам земята, по която стъпва този човек. Развълнувана съм, че ще го срещна тази вечер. Умирам да се запозная с него. Ако пожелае да ме отвлече и да ме направи своя секс робиня, ще бъда с него докато получавам предварителни копия от книгите му. Що се отнася до ходенето по срещи… това отнема време. Време, което би оползотворил по-добре, като пише следващата си книга. Имам предвид… Не сте ли забелязали колко много време минава, докато излезе следващата му книга?