Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
Когато я отварям, корицата въздиша и проскърцва, а изпод книгата се разлетяват микроскопични късчета кожа и проблясват като малки прашинки на слънчевите лъчи. Много странно, вътре има една-единствена страница, покрита с думи, които слабо разпознавам — латински са. Внезапно съжалявам, че не съм обръщала по-голямо внимание на чуждите езици в „Уиклиф“.
— Какво пише?
Той се навежда и докосва рамото ми, докато се взира в страницата.
— Пише: „Librum Maleficii et Disordinae“. — Поглежда ме в очите. — Какво означава ли? Ами нещо като „Книга за хаоса“.
— Книга за хаоса ли? — клатя глава аз. — Татко никога не я е споменавал, а аз познавам книгите в библиотеката колкото и самият той.
— Знам. Мисля, че никога не я е споменавал и на баща ми. Нито на мен, в това мога да се закълна.
— Каква е тази книга?
— Ами помня, че срещаше затруднения с латинския, затова я взех вкъщи и направих превод. Сигурен бях, че ще искаш да знаеш повече за нея.
Когато произнася последните думи, очите му заблестяват и аз ги приемам като намек за неизмеримото ми любопитство.
Обръщам очи и се усмихвам, като се преструвам, че съм му бясна.
— Няма значение, кажи ми какво пише вътре.
Той хвърля отново поглед към книгата и се прокашля.
— Започва така: „През огъня и хармонията, изстрадани от човешкия род, до изпращането на Пазителите, които взеха за съпруги и любовници човешките жени и породиха Неговия гняв.“
Клатя глава и питам:
— Някаква история ли е?
Той млъква за миг, после отвръща:
— Така мисля, макар че никога не съм я чел.
Обръщам единствената страница. И сама не знам какво търся, защото очевидно вътре няма нищо друго.
— Продължава оттук — добавя той, преди още да съм му задала въпроса. — „Две сестри, родени от един и същи бурен океан, едната е Бранителката, а другата е Портата, едната е пазителка на мира, а другата разменя вярата за магьосничество.“
— Две сестри, родени от един и същи бурен океан… Не разбирам.
— Мисля, че е метафора. Имат се предвид околоплодните води. Според мен става дума за близначки. Каквито сте двете с Алис.
Думите му кънтят в съзнанието ми: „Каквито сте двете с Алис.“
„И каквито са майка ми и леля Върджиния, и майка им и леля им преди тях“, мисля си аз.
— Ами „Бранителката и Портата“? Какво означават те?
Поглежда ме в очите и леко свива рамене.
— Съжалявам, Лия. Не знам нищо повече.
Откъм коридора долетява гласът на господин Дъглас и ние поглеждаме към вратата. Когато гласът му се приближава към библиотеката, аз отново поглеждам Джеймс.
— Преведе ли цялата страница?
— Да. Аз… ами всъщност записах ти превода на един лист.
Той бърка в джоба си и в същия миг гласът на господин Дъглас проехтява пред вратата — той нарочно говори високо, за да ни предупреди, че вече е тук.
— Да, Върджиния. Чаят ще ми дойде много добре!
Слагам ръката си на рамото на Джеймс.
— Ще ми го донесеш ли по-късно на реката?
„На реката“ е мястото, където обикновено се срещаме, макар и не по толкова благоприлични поводи като например тази книга.
— Ами… Добре. По време на обедната почивка? Възможно ли ти е да дойдеш?
Аз кимам с глава и му връщам книгата в мига, в който баща му прекрачва прага и влиза.
— Ох, ето го! Видя ли, Джеймс, че съм прав — на старини си губя разсъдъка! — И господин Дъглас размахва подвързания с кожа тефтер във въздуха.
Усмивката на Джеймс е ослепителна.
— Глупости, татко. Просто си твърде зает, това е.
Не вниквам в брътвежа им. Защо книгата е била скрита в библиотеката? Не е в стила на баща ми да пази само за себе си такава рядка и интересна находка и аз започвам да мисля, че е имал сериозни причини да го направи.
Аз пък си имам своите сериозни причини да искам да науча повече за нея. Не може да е чиста случайност, че откриха татко мъртъв на пода в Тъмната стая, нито пък че скоро след това видях белега на китката си, наблюдавах сестра си да участва в тайнствен ритуал и накрая получих тази странна изгубена книга. Не мога да кажа какво точно означават всички тези неща, нито по какъв начин последните събития действат в синхрон едно с друго, но съм сигурна, че е точно така.
И възнамерявам да разбера как става това.
4.
Хенри и Едмънд отдавна са се прибрали от реката. Едмънд винаги е закрилял Хенри и несъмнено сега, когато татко вече не е между нас, ще го закриля още повече. Във въздуха ухае на мраз, предвестник на идващата зима, а грижата ни за Хенри вече се е превърнала в навик.