Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Ужасен шум, изпълнил целия коридор, внезапно прекъсна мислите на Саймън — свирене, тропане и нещо като лай на стотина гладни хрътки.
Моргенес рипна изненадан.
— Ама че съм и аз, забравих да духна свещите. Чакай тук.
Дребосъкът забърза напред, развял рядката си бяла коса, открехна вратата в дъното на коридора едва-едва — виенето и свиркането станаха два пъти по-силни — и светкавично се мушна вътре. Саймън чу приглушен вик.
Ужасяващият шум моментално спря, така светкавично и напълно, сякаш… сякаш…
„Сякаш духнаха свещ“ — мина му през ума.
Докторът подаде глава от вратата, усмихна се и му кимна да влезе.
Саймън, който беше ставал свидетел на подобни сцени и по-рано, предпазливо последва Моргенес в кабинета му. При едно невнимателно нахлуване най-малко можеше да настъпи нещо странно и дори неприятно.
Нямаше и следа от онова, което беше причинило ужасната гюрултия, каквото и да бе то. Саймън за пореден път се изуми от несъответствието между изгледа на жилището на Моргенес отвън — приспособено казармено помещение с дължина не повече от двайсетина стъпки, сгушено до обраслата с бръшлян стена в североизточния ъгъл на Средния двор — и онова, което представляваше то отвътре, а именно стая с нисък таван, но просторна почти колкото плац за провеждане на рицарски турнири, макар и не чак толкова широка. Премрежил очи срещу оранжевата светлина, която се процеждаше през дългата редица малки прозорци, гледащи към Вътрешния двор, Саймън се взря в отсрещния край на стаята и реши, че едва ли би го достигнал с камък от входната врата, до която стоеше.
Странният ефект на разширяването обаче му беше напълно познат. Всъщност въпреки ужасяващия шум стаята изглеждаше както винаги — сякаш банда побъркани амбулантни търговци бяха вдигнали пазар, след което бяха избягали от ураганна буря. Голямата трапезна маса, проснала се по дължината на близката стена, беше отрупана с високи стъклени мензури, кутии, пълни с прахове и гърмяща сол, платнени торбички, както и някакви сложни конструкции от дърво и метал, по които бяха закачени колби, стъкленици и всякакви други съдове с неизвестно предназначение. Централно място върху масата заемаше огромна медна топка, от чиято лъскава повърхност стърчаха тънки закривени чучури. Тя като че ли плуваше в съд със сребриста течност, закрепен върху оста на триножник от гравирана слонова кост. Чучурите изпускаха пара, а медният глобус бавно се въртеше.
Подът и лавиците бяха отрупани с още по-странни неща. Полирани каменни блокове, четки и кожени крила се мъдреха до клетки за животни — някои празни, други не, — метални обвивки на непознати същества, покрити с опърпана кожа или безредно стърчащи пера; безразборно струпани късове кристали покрай тапицираните стени… и навсякъде книги, книги, книги, захвърлени разтворени или накацали тук-там из стаята като огромни тромави пеперуди.
Имаше и стъклени топки с цветни течности, които бълбукаха без огън, както и някаква плоска кутия с блестящ черен пясък, който постоянно се движеше, сякаш подухван от недоловими пустинни ветрове. От закачени по стените дървени сандъчета от време на време изскачаха изрисувани дървени птички, изпискваха нахално и се скриваха. До тях висяха карти на страни със съвсем непозната география, макар Саймън далеч да не беше „на ти“ с географията. Общо взето, бърлогата на доктора беше истински рай за един любознателен младеж, безспорно най-прекрасното място в Остен Ард.
Моргенес крачеше в другия край на стаята под една провиснала звездна карта, ярките небесни точки върху която бяха свързани с линия, очертаваща фигурата на странна четирикрила птица. Неочаквано докторът подсвирна със задоволство, наведе се и започна да рови като катерица напролет. Във въздуха зад гърба му се вдигна вихрушка от свитъци, вълнени дрехи, миниатюрни прибори за хранене и чашки като от сервиз на някое джудже. Накрая се изправи, вдигнал в ръце голяма стъклена кутия. Промъкна се до масата през вехториите по пода и я постави върху нея, след което грабна от някаква лавица две случайно попаднали му шишета.
Течността в едното имаше цвета на обагреното от залеза небе отвън и то димеше като кадилница. В другото имаше нещо синкаво и гъсто, което започна да се точи безкрайно бавно в кутията, когато докторът надигна шишетата. От двете течности се получи прозрачна като планински въздух смес. Докторът разпери ръце като пътуващ актьор и за миг застина неподвижен. После зашава с пръсти и попита: