Престолът от драконова кост

Беше само на една крачка. Той пусна метлата и тръгна през градината, но изведнъж си спомни за задачата си при Моргенес. Ако беше някое друго поръчение, вече да се е покатерил на дървото, но едно посещение при доктора беше истинско изкушение, дори когато беше свързано с работа. Обеща си, че няма да остави дълго гнездото неизследвано, и продължи през храстите чак до двора пред Вътрешната врата.

Двама души тъкмо бяха минали през нея и се приближаваха към него; единият тромав и набит, а другият още по-набит и по-тромав. Бяха Джейкъб клисарят и неговият помощник Джеръмайъс. Последният носеше голяма, явно тежка чанта през рамо и пристъпваше дори по-мудно от обикновено — ако това изобщо беше възможно. Когато минаха покрай него, Саймън ги поздрави. Джейкъб се усмихна и му махна с ръка.

— Рейчъл иска нови свещи за трапезарията — каза клисарят — и ето й ги свещите!

Джеръмайъс направи кисела физиономия.

Саймън припна по моравата и стигна до масивната градска порта. Сноп лъчи от следобедното слънце все още обагряше назъбените крепостни стени зад него и сенките на бойниците по западната стена се влачеха в тревата като тъмни риби. Облеченият в бяло-червена ливрея пазач — малко по-голям от Саймън — се усмихна и кимна, когато първият таен агент мина с тежки стъпки край него със смъртоносната метла в ръка, ниско свел глава, за да не го забележи тиранинът Рейчъл, ако случайно надникне през някой от горните прозорци на замъка. След като премина външното укрепление и се скри в сянката на високата стена, Саймън забави ход. Издължената сянка на Кулата на Зеления ангел беше паднала в крепостния ров. Изкривеният силует на ангела, кацнал триумфално върху острия й връх, се къпеше в огнения гьол в най-отдалечения край на рова.