Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Откъде повя този ветрец?“
Сякаш някакъв глас шепнеше ли, шепнеше нещо, но твърде тихо, за да чуе думите.
„Може би и то е прокарало пръсти по същия този камък…“
Вятърът шепнеше: „Ще си го върнем, дете на хората. Ще си върнем всичко…“
Стиснал яката на палтото си срещу внезапния хлад, Саймън се изправи и се изкатери по тревистия склон, внезапно закопнял да чуе познати гласове и да види светлина.
3. Птици в параклиса
— В името на благословения Ейдон…
Шляп!
— … и майка му Елисия…
Шляп! Шляп!
— … и всички светии, които ни гледат отгоре…
Шляп!
— … гледат отгоре… ух! — Чу се угнетено изпъшкване. — Проклети паяци!
Шляпането се поднови, прекъсвано от ругатни и проклятия. Рейчъл чистеше паяжините от тавана на трапезарията.
Две болни момичета и друго с навехнат глезен. Беше един от онези дни, в които в ахатовите очи на Рейчъл Драконката се появяваше опасен блясък. Сара и Джейл лежаха с женско неразположение. Рейчъл беше взискателна управителка, но знаеше, че ако накара болно момиче да работи един ден, ще го загуби за цели три, и трябваше да поеме и техните задачи. Сякаш не работеше за двама и без това! Управителят на замъка бе казал, че тази вечер кралят ще вечеря в Парадната зала, а и принцът-регент Елиас беше пристигнал от Меремунд и имаше още повече работа за вършене.
А Саймън, когото преди час изпрати да донесе няколко снопа шавар, така и не се връщаше.
И ето я тук върху един паянтов стол с изморените си стари кокали да се мъчи да обере с метлата паяжините от високите ъгли на тавана.
„Това момче! Това, това…“
— Свети Ейдон, дай ми сила…
Шляп! Шляп! Шляп!
„Това проклето момче!“
Единственият проблем не беше в това, замисли се Рейчъл, когато се отпусна потна и със зачервено лице върху стола, че момчето е мързеливо и неуправляемо. Години наред беше опитвала какво ли не, за да пречупи чепатия му характер; беше сигурна, че притежава и добри качества. Най-лошото беше, че май никой друг не го беше грижа за него! Саймън беше висок колкото възрастен мъж и на години, на които вече трябваше да върши мъжка работа, но не. Криеше се, измъкваше се и си губеше времето по цели дни. Кухненските прислужници му се подиграваха. Камериерките го глезеха и му носеха храна, когато Рейчъл го гонеше от масата. Ами Моргенес! Милостива Елисия, той направо го насърчаваше!
А сега беше попитал Рейчъл дали момчето може да работи при него всеки ден, да мете, да поддържа чистота — ха! — и да му помага в работата. За толкова глупава ли я смятаха? Щяха да си седят по цял ден, а старият пияница щеше да смуче бира и да разправя на момчето Бог знае какви дяволски щуротии.
Все пак не можеше да не обмисли предложението на доктора. За пръв път някой проявяваше интерес към момчето и го искаше за някаква работа. Иначе всеки го подритваше насам-натам. А изглежда, Моргенес наистина възнамеряваше да направи нещо за него…
Рейчъл често се ядосваше на доктора заради странния му начин на изразяване, в който долавяше някаква скрита подигравка, но момчето май наистина му беше на сърце. Постоянно се интересуваше кое е най-доброто за него… я ще подхвърли някое предложение, я някоя идея, а веднъж, когато управителката на кухненската прислуга го натупа и изгони, тайно се застъпи за него. Моргенес неотклонно държеше момчето под око.
Рейчъл вдигна поглед към широките греди на тавана и заоглежда потъналите в сянка кътчета. После издуха един залепнал за лицето й кичур влажна коса.
Всичко започна, замисли се тя, в онази дъждовна нощ преди… колко беше, петнайсет години? Почувства се толкова остаряла, припомняйки си онова време… а сякаш беше изминал само миг…
Дъждът се лееше като из ведро през целия ден и през цялата нощ. Рейчъл пристъпваше внимателно през калния вътрешен двор — държеше с една ръка наметалото над главата си и фенера с другата. Цопна в един широк коловоз и водата изпръска прасците й. Издърпа крака си, но обувката й остана в калта. Изруга сърдито и забърза напред. Като нищо щеше да си докара някоя опасна настинка, тръгнала боса в такава нощ, но нямаше време да рови из локвите.
В кабинета на Моргенес мъждукаше светлина, но й се стори, че мина цяла вечност, докато чуе стъпките му. Когато вратата се открехна, видя, че докторът току-що е станал от леглото — беше облечен в дълга нощница, която плачеше за закърпване, и търкаше очи срещу светлината на фенера. Скупчените одеяла върху леглото му, оградено от подпрени книги, й заприличаха на отвратителна животинска бърлога.