Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Защо не си купи кон в Уорнсклейв? — попита тя. — Мислех, че благородниците винаги яздят.
— Парите трудно ми стигат за храна, какво остава за кон — отвърна той. — Освен това пешаците привличат по-малко внимание.
„Защо толкова държи да се крие от собствения си народ? — чудеше се тя. — Само да бе споменал името си в Уорнсклейв и щяха да го позлатят, че и най-хубавия кон от градските обори щяха да му дадат.“
Ала той определено се криеше, извръщаше глава и смъкваше още по-ниско качулката си всеки път, когато по пътя се зададеше каруца. „Не знам за какво се е върнал — реши накрая тя, — но със сигурност не се е върнал за слава.“
— Много те бива с ножа — каза той, когато спряха да си починат за кратко.
— Не достатъчно — измърмори тя.
— Умения като твоите са резултат от сериозно обучение.
Тя отхапа от овесената питка и не каза нищо.
— Когато бях на твоите години, не бих се провалил така. — Не я дразнеше, просто изтъкваше факт.
— Това е защото вашият нечестив орден ви бичува като кучета от най-ранна възраст и ви учи да убивате.
За нейна изненада той се засмя.
— Така си е. С какви други оръжия можеш да си служиш?
Тя поклати намусено глава. Нямаше да му даде повече информация от крайно необходимото.
— Със сигурност можеш да стреляш с лък — продължи той. — Всички кумбраелци го могат.
— Е, аз пък не мога! — тросна се тя. Истина беше. Жрецът ѝ беше казал, че не ѝ трябва да борави с друго освен с ножа и че лъкът не бил за жени. Той имаше свой лък, разбира се, всички кумбраелски мъже имаха, без значение дали са жреци, или не. Болката от побоя, който ѝ бе нанесъл, след като откри, че тайно се е опитвала да усвои изкуството на лъка, се доближаваше до болката и унижението, които сама си бе причинила с откритието, че да опънеш тетивата на дълъг лък изисква повече сила, отколкото тя има в ръцете си. Факт, който я вбесяваше и до ден-днешен.
Продължиха мълчаливо по пътя и до мръкване изминаха още двайсетина мили. Той спря да стъкне бивак по-рано от предната вечер, запали огън, заръча и да го поддържа и понечи да хлътне в гората.
— Къде отиваш? — попита тя. Подозираше, че просто ще я зареже.
— Да видя какви дарове може да ни предложи гората.
Нощта вече настъпваше, когато той се върна с дълъг клон от ясен. След вечеря седна край огъня и започна да дялка клона с късия си моряшки нож, отделяше вейките и кората с опитни движения. Не обясни какво прави и скоро тя отстъпи пред любопитството си.
— Какво правиш?
— Лък.
Тя изсумтя, започваше отново да се ядосва.
— Подаръци от теб няма да приема, Мрачен меч.
Той не вдигна очи от работата си.
— За мен е. Скоро ще трябва да тръгна на лов, за да се храним.
Още две вечери работи по лъка, изтъняваше краищата и оформяше средата. Вместо тетива използва резервна връзка за обущата си, обтегна я между двата жлеба, издялкани в краищата на лъка.
— Никога не съм бил добър стрелец — каза замислено. Дръпна с пръст изпънатата тетива и тя издаде нисък тон. — За разлика от брат ми Дентос. Той сякаш беше роден с лък в ръката.
Рева знаеше историята за брат Дентос, тя беше част от легендата. Прочутият брат стрелец, който го спасил, докато алпиранските обсадни машини горели, и само ден по-късно попаднал на алпиранска засада и загинал. Според легендата Мрачния меч изпаднал в дива ярост и напоил с кръв пясъците, изклал безпощадно нападналите ги из засада алпиранци, макар те да молели за милост. Рева хранеше сериозни съмнения в правдивостта на тази история, на тази и на многото други измишльотини, които мълвата приписваше на Вейлин Ал Сорна, но лекотата, с която бе отблъснал нападението ѝ преди няколко дни, я навеждаше на мисълта, че зад епичните преувеличения може и да се крие зрънце истина.
Той издялка стрели от други ясенови клони. Изостри ги в единия край, защото нямаха метал за истински върхове.
— Би трябвало да свършат работа за птици — каза той. — Виж, глиган с тези няма как да сваля, само метални върхове могат да пробият ребрата.
Нарами лъка и навлезе в гората. Тя изчака цели две минути, после изруга под нос и тръгна след него. Откри го клекнал зад дънера на стар дъб, запънал стрела в тетивата. Чакаше неподвижно, вперил поглед в туфа висока трева на малката полянка отпред. Рева се приближи уж предпазливо, но успя да стъпи на суха съчка и пукотът отекна силно. Три фазана излетяха от тревата и забиха мощно с криле да се издигнат. Тетивата на Ал Сорна звънна и една от птиците падна на земята. Вейлин стрелна Рева с укорителен поглед и отиде да я прибере.